Албиносът кима и отстъпва назад.
Майка ми се приближава със запалка и възпламенява ивица плат.
Термо я взема от нея и пуска горящото парцалче върху просмуканото с бензин тяло на Белиал.
Той пламва.
Косата му съска като бенгалски огън, гори и изчезва. Спаружената му кожа и панталоните грейват, щом пламъците се разпростират по цялото тяло. Вълни горещина изкривяват пътя зад него и затоплят оголените ми шия и лице. Въздухът се изпълва с миризмата на горящ бензин, смесен със слабата смрад на започнало да се овъглява месо.
Петима от Наблюдателите пристъпват напред и хващат мъртвия си брат за горящите ръце, крака и рамене.
Понечвам да ги спра, но Рафи протяга ръка и ме задържа. Възпротивявам се:
— Какво правят? Ще се изгорят!
— Ще бъде болезнено, но ще се излекуват — отвръща той.
Всички Наблюдатели излитат във въздуха. Разтварят крила и в синхрон се понасят към изгрева.
Вече си мисля как пламтящото тяло помежду им несъмнено ги е изгорило до кост, нова смяна поема товара им и полита с него нататък. Другарите им се въртят и взаимно си пресичат пътищата, очертавайки плътна мрежа далеч под тялото. Във въздуха се сипят горящи парченца, повечето се изпепеляват напълно, преди да стигнат до Наблюдателите отдолу. Те събират едно по едно недогорелите.
— Няма да допуснат нито частица от него да падне на земята — прошепва Рафи съвсем тихо. — Братята му ще го предпазят от Падение.
В утринните небеса Наблюдателите тъкат прекрасен танц под дъжда от огъня на Белиал.
47
Стоя до едно дърво край пътя и проучвам небето над нас, Наблюдателите са приключили с церемонията и вече се насочват към камиона.
— Време да се връщаме — напомня Йосия. — Скоро ще обявят изпитанието. А после ще започне истински голямото боричкане за участници… — поглежда Наблюдателите. Наясно съм какво си мисли. Трудна работа ще е да накара ангелите да се присъединят към наполовина оперените и наполовина одрани не съвсем ангели.
— Наложително е да убедим неколцина да дойдат при нас — заявява Рафи. — И ще работим, с каквото разполагаме. Нередно е да позволим на всички да Паднат, но и не бива да започне гражданска война.
Няма да проливам сълзи за ангелите на Уриил, ако Паднат. Заслужили са си го, поне по мое мнение.
Рафи ме поглежда:
— Земята ще се превърне в бойно поле, ако се развихри гражданска война сред ангелите. Целият този свят ще бъде изгорен до основи, независимо кой ще спечели.
Точно като Преизподнята. А ние, хората, ще станем като бесовете — ще се крием по тъмните ъгълчета в плен на глада и лудостта, и постоянно ще се боим от нашите ангелски господари.
Налага се да си прочистя гърлото, преди да си задам въпроса:
— Да не би да не се случва същото и в момента?
— Вашата цивилизация беше разрушена, но расата ви ще оцелее, поне на някои места. Апокалипсисът не цели да изличи цяла раса от лицето на света. Той е само голямото събитие преди Съдния ден. Но посоката, в която Уриил тласка всички… — Рафи поклаща глава. — Ако някои от вас преживеят това събитие, съмнявам се дали след това би познала в тях хора.
Как ли са изглеждали бесовете преди инвазията?
Опитвала съм се да не мисля много за бъдещето, но в кратките мигове, когато си го позволявам, все съм допускала, че в някакъв момент ангелите ще приключат с извращенията си. Нашият свят ще трябва да се строи наново, но все пак някъде ще има останали хора, нали?
Скакалци, възкресени, нисши демони. Вече сме били наказвани отвъд рамките на човечността. Ако това продължи, земята ще стане нова Преизподня.
— Най-добре си върви — отпраща ме Рафи. — Това не е място за човек.
— Но нали съм ти помощник за съревнованието?
— Никой няма и да си спомни за теб, щом веднъж видят Наблюдателите.
— Това да не би да е опит да избегнеш връщане в камиона заедно с мен и майка ми?
Той почти се усмихва. Изпраща ме до камиона. Пита:
— Къде ще отидете сега?
— Не знам… — Всяка крачка ми се струва като сбогом. — Няма безопасни убежища. Само лагерът на Съпротивата поне малко се доближава до такова.
Лека гримаса помрачава изражението му.
— Съдейки по онова, което ми показа Ави, хората там са ужасно уплашени и гневни. Грозна комбинация, Пенрин. Ще убият всеки от нас, ако успеят… — под „нас“ очевидно има предвид ангелите. — Няма да ги е грижа дали ни избиват чрез чума, или на масите за дисекция.