— В момента те са най-добрият вариант — не отстъпвам аз. — А и знаеш къде е, така че можеш да ме потърсиш там и да ми съобщиш как се развиват нещата. Ако желаеш.
Той плъзва поглед по лицето и косата ми. После кима.
— Ще спечелиш това изпитание на сила, нали?
— Абсолютно! — Рафи ми стиска ръката. Ръкостискането му е топло и силно.
Пуска дланта ми.
— Посмей да не спечелиш. И помни обещанието си. Махни ангелите от нашия свят, когато победиш.
Колебливо вдигам през глава ремъка на меча. Задържам ножницата за миг и усещам тежестта й.
След като си е върнал крилата, естествено е да си го вземе. Изненадана съм, защо още не си е поискал оръжието. Двамата толкова си липсват! А и Рафи не може да участва в изпитание на силата без меча си.
Мечо Пуки обаче ме правеше специална. С него бях повече от обикновено момиче. Бях убийца на ангели. Заявявам:
— Липсваш му!
Рафи се колебае и само гледа меча. Не го е докосвал, откакто си върна крилата.
Най-после го поема. Прави го с милувка. Задържа го за миг на протегнатите си длани. И двамата чакаме да видим дали мечът ще го приеме обратно.
Острието не пада на земята и Рафи затваря облекчено очи. В мига, в който остава разкрит, проумявам, че не е посегнал да си прибере Пуки, понеже не е бил сигурен дали той ще го приеме.
През всичките му самотни години, не е имал за компания нищо друго, освен меча си. Така и не съм разбрала напълно колко ли тежко му е било да го изгуби.
Хубаво е да видя Рафи щастлив, но щастието ми е горчиво. Плъзвам пръсти по канията.
— Сбогом, Мечо Пуки!
Рафи смъква плюшеното мече с роклята от сватбен воал. Усмихва ми се:
— Убеден съм, че той желае да ти го подари!
Вземам мечето и го притискам към себе си. Козинката му е мека, но я усещам различна без стоманената сърцевина под нея.
Стигаме до камиона и аз се настанявам на шофьорското място. Рафи надзърта през отворения ми прозорец, сякаш има да ми казва още нещо. Сушеният плод, подарък от принца на Преизподнята, се залюлява напред-назад под онова уязвимо местенце между костите на ключиците му, когато той се навежда напред.
И ме целува.
Целувката, ленива и копринена, ме разтапя цялата. Рафи милва лицето ми и аз накланям глава в милувката му.
После той отстъпва назад.
Разтваря прелестните си снежнобели крила и излита във въздуха да се присъедини към Наблюдателите си.
48
Гледам как Рафи и войниците му се насочват под синьото небе към гнездото и се чудя какво ли ще стане там. Иска ми се да присъствам на състезанието, но също толкова ми се иска да избягам и да се скрия. Несъмнено ще бъде жестока история. И се питам ще понеса ли да гледам, като знам, че отрядът на Рафи е по-слабият участник.
Хващам волана, все още дълбоко замислена. Преди да запаля двигателя, мама се свива на седалката като момиченце и полага глава в скута ми. Потърква ми бедрото, сякаш да се увери, че наистина съм тук.
Дишането й става дълбоко и равномерно и тя потъва в сън. Преди колко ли време е спала за последно? Между притесненията за Пейдж и мен надали е имала много възможности да почива. Бях толкова вманиачена да намеря и опазя сестра ми, че не съм мислила много за мама.
Полагам длан върху жилавата й коса и я милвам. Тананикам й песента извинение. Зловеща е и поражда какви ли не сложни чувства, но само тази приспивна песен знам.
Майка не ми е задавала обичайните за всеки нормален човек въпроси и аз съм й благодарна. Изглежда светът дотолкова е полудял, че е станал напълно разбираем за нея.
Паля двигателя и подкарвам камиона.
— Благодаря ти, мамо. Задето дойде да ме спасиш… — гласът ми излиза писклив и малко неуверен. Прочиствам си гърлото. — Не всяка майка би го сторила в свят като този.
Не знам дали ме чува, или не.
Тя ме е виждала в обятията на демон — или поне на същество, което смята за демон. Виждала ме е да изскачам от Белиал, яхнала адска твар. Вече ме видя и в компанията на група измъчени, драни живи Паднали. И току-що присъства и на целувката ми с ангел.
Не бих винила дори здрав човек, ако повярва, че съм дълбоко забъркана с дявола или поне с врага. Нямам представа и какво й се върти в ума. Винаги се е бояла от такъв сценарий и винаги ме е предупреждавала. Но… накрая се случи.