Мъж нежно полага върху стълбите на централната сграда ранената, която носи. Обръща се и се отдалечава замаяно от сцената на битката.
Мой връстник измъква водата от ръцете на ранен, облегнат на стената на една от сградите. Завърта капачката на бутилката, замислено вгледан в следващия ранен в редицата. Отдалечава се, докато онзи посяга към шишето.
Един по един доброволците спират да помагат. Все повече хора ги последват и също си тръгват. Някои плачат, други са уплашени и самотни, но напускат двора на училището.
Лагерът се разпада.
Спомням си думите на Ави при първата ни среща. Нападенията над ангелите не целели да ги победят. Важното било да спечелят сърцата и духа на хората. Да ги накарат да повярват, че още има надежда.
Сега, когато го няма, надеждата сякаш умря заедно с него.
52
Не ми става по-добре от необходимостта да съобщя на хората, че трябва да се евакуират. Смятах просто да го споделя с Ави и той да им го предаде. Сега обаче отговорността тежи на моите рамене.
С помощта на неколцина мъже събирам всички в училищния двор. За първи път не се притеснявам да стоя на открито и да вдигам шум. Ловът, според моите предвиждания, няма да започне преди залез. Независимо от броя на напусналите лагера, почти запълваме двора. Хващаме мнозина, докато още се подготвят да тръгнат.
Най-лесното е да подхвърля на този-онзи по някоя дума и да оставя слуховете да се разнесат, но не искам да рискувам да настъпи масова паника от объркването относно случващото се. Струва си да отделим двайсетина минути за последно, цивилизовано събрание и да осведомим хората какво предстои.
Бавно се качвам на маса от столовата, въпреки необходимостта здравата да се разбързаме. Самата идея да обяснявам на хората, че всеки момент ще умрат, свива стомаха ми на възел. Половината от присъстващите, ако не и повече, няма да оцелеят до сутринта.
Ситуацията се влошава още повече заради мъртъвците в двора, но не очаквам събранието да продължи дълго, а и е безсмислено да се преструваме, че не са загинали сума хора.
Покашлям се в опит да измисля какво да кажа.
Преди да успея да започна, група новодошли пресичат паркинга. Ди, Дум и около дузина бойци от Съпротивата, целите покрити със сажди, се озъртат към труповете, пръснати по земята.
— Какво става? — пита Ди и сбръчква чело. — Какво е станало? Къде е Ави? Трябва да се видим с него.
Никой не отронва и дума. Изглежда всички очакват аз да отговоря.
— Лагерът е бил нападнат, докато вас ви нямаше… — напъвам се да измисля как да им съобщя за Ави. Облизвам устни. — Ави… — Гърлото ми пресъхва.
— Какво за Ави? — Дум подозрително присвива очи, сякаш знае какво се каня да кажа.
— Не успя да се спаси — изричам.
— Какво? — Ококорва се Ди.
Бойците се озъртат, все едно търсят потвърждение от тълпата.
Ди поклаща леко глава — категорично отказва да повярва.
— Не — обажда се друг войник. Отстъпва встрани. — Не!
— Не и Ави! — Повтаря трети, покрил лице с осаждените си длани. — Не и той!
Изглеждат замаяни и потресени.
— Той щеше да ни измъкне от този хаос — казва първият войник. — Това копеле не може да умре! — Гласът му трепери от гняв, но лицето му се изкривява като на момченце. — Просто не може!
Реакцията на новодошлите ме разтърсва.
— Успокойте се — призовавам ги аз. — На никого няма да помогнете, ако…
— Стига толкова — възразява той. — На никого не сме в състояние да помогнем, дори на себе си. Не ставаме да предвождаме човечеството. Без Ави всичко свършва!
Повтаря същите думи, които и аз си повтарях наум. Ядосвам се да чуя поражението в гласа му.
— Имаме си командна йерархия — възразява Мартин. — Длъжността поема човекът след Ави.
— Ави каза Пенрин да ни води — обажда се жена, която помагаше да носим ранените заедно с мен. — Чух го. Каза го на смъртното си легло.
— Но вторият в командването…
— Нямаме време за спорове — прекъсвам ги аз. — Ангелите идват. Тази вечер по залез ще излязат на лов. Това е състезание за най-голям брой убити човеци.
Чакам реакция, но никой не изглежда изненадан. Всички са били бити, насилвани и травматизирани. Стоят на двора парцаливи, кльощави и недохранени, мръсни и смазани и се взират в мен за информация и напътствия.