— Чудя се — поде той, — колко време ще мине, преди Императорът да ни изиграе?
— Зависи — рече Рюкор — от това как ще се справим с първата криза, след като Императорът слезе неохотно от трона си, за да позволи да поемеш част от властта му. Ако решението ни съвпада с това на Императора и не се отклонява съществено от представата, че той единствен държи юздите на властта… не повече от две И-години от днес нататък. Но ако имаме различия във вижданията и се действа съобразно нашия план… три цикъла. При всички случаи до пет И-години ще има опит за контрареволюция — или планирана от Вечния император, или организирана от негови верни поддръжници. Все пак мисля, че ако имаме късмет с количество колкото един малък океан, ще преживеем поне първия опит да се свали новото правителство.
— Но поне ще спечелим повече време, отколкото ако приемем битката — заяви суховато Стен. — Време, достатъчно, за да измислим как да надхитрим Императора, преди той да надхитри нас.
Килгър поклати глава.
— Кат’ ви слушам, не мога да не си спомня за едно място на име Гленкоу, за клан на име Кембъл и за политик, дет’ се викаше Дарл’импъл.
— Което означава? — попита навъсено Ото.
— Нищо, освен че изразявам опасенията си, момко. Кат’ си имаш работа с луд, не можеш да разчиташ на логика.
— Това сме го обсъждали и преди — Заяви Стен. — Императорът едва ли ще се опита да подхване двойна игра точно в този момент. Той предложи срещата и неговата чест ще бъде опозорена. Разбира се, той е безумец и, разбира се, иска да види кожата ми опната на тъпан — но със сигурност няма да предприеме нищо, докато сме под закрилата на манабийците.
Комуникаторът изписука тихо и Алекс се наведе да прочете съобщението. Въведе отговор и го прати.
— Много добре. Прав беше, че сбирката ще е скоро.
— И защо да не се спуснем с „Виктори“? — попита Ото. — Трябва ли Стен да пристига като някой безбрад? Може би на търговски кораб?
— Близо си — съгласи се Алекс. — Той ще използва транспорт. Наех един космически лайнер от загиновите. Стен ще се спусне тъдява кат’ човек на мира, щото искаме всички да го видят такъв. Нали, Рюкор?
— Колко непохватно от моя страна — рече тя. — А винаги съм се смятала за същество, което избягва да приема нещата механично. И въпреки това си мислех, че Стен ще слезе от „Виктори“, заобиколен от съюзниците си. Но какво по-точно предлагате, сър Килгър?
— Стен пристига на Сейличи само с един придружител. Моя милост. Ще свържем лайнера и „Вик“ с кодирана връзка и ще държим кораба наблизо, но встрани от имперския флот. Ще гледаме да не приличаме на бунтари главорези, а на миролюбиви хорица. Давид и фарасейците, или как там беше оназ легенда. Обзалагам се, че всичко ще се излъчва на живо.
Рюкор затвори очи и се опита да си представи сцената. Да. Изглеждаше доста впечатляващо. Стен, един малък човек, изправен победоносно срещу Императора.
— Рюкор, а ти ще бъдеш тук, ще слушаш всичко, дет’ се случва, и ще гледаш да останеш с трезв ум.
Синд се надигна рязко.
— Стен няма да слезе долу без ескорт.
— Добре казано — кимна Алекс. — Но ще е тъй. Вашите бори и гурки не могат издържа на огъня на кръстосвач. А и не това е целта на шоуто, нъл тъй, моме?
Синд се готвеше да продължи да упорства, но Алекс завъртя леко глава и тя млъкна.
Стен също бе втренчил поглед в Килгър. Алекс стоеше неподвижно, с безизразно лице. Какво пък, помисли си Стен. Може и да се окаже прав.
— Добре, ще направим, както предлага Алекс — рече той. — Императорът носи семпли бели костюми, когато всички останали са с униформи. Ние ще изиграем друг вариант на същата карта. Някой трябва да се погрижи да върне облика ми на невинното момченце. Освен това искам да се наям и да поспя. Повече няма какво да обсъждаме.
Сър Еку се рееше в средата на огромната площадка за кацане в „кратера“ на Центъра за гости. Сетивата му бяха напълно настроени. Тази среща и последващата серия от конференции щеше да е кулминация не само на неговия живот, но и на живота на всички манабийци.
Расата му винаги бе гледала на Императора и на Империята със скептицизъм и известна доза неодобрение. Авторитарното управление на Императора осигуряваше единство и мир, както и сравнително добър стандарт на живот за много светове. Но на каква цена. На цената на тиранията. Понякога тя бе поносима, в други случай, като при ужасни конфликти като Въстанието на Мюлер или Таанската война, загинаха твърде много същества само за да се запази властта на Императора. Еку отдавна се питаше дали е възможно да се коригират крайностите в управлението на Императора и същевременно да се запазят ползите от него.