Здрачаваше се и небето над тях бе обагрено в пурпурни светлини, озаряващи широката долина около Центъра. Младите манабийци, които ги отведоха на балкона, ги увериха, че е екраниран срещу всякакви опити за подслушване, особено видеонаблюдение. Стен и Императорът се спогледаха и Стен се подсмихна. Не вярваха особено на каквито и да било предпазни мерки, когато става въпрос за репортери.
В дъното на балкона имаше две кресла и количка, оборудвана с маклийнов генератор. Императорът доближи количката и отвори капака.
— Скоч. Стрег. Бира. Чай. Дори вода. Манабийците са изплашени да не ни пресъхнат гърлата. — Той се обърна към Стен. — Искаш ли нещо за пиене?
— Не — отвърна Стен. — Благодаря ви.
Императорът взе манерка със стрег и я завъртя в ръце.
— Някога пиех това — рече той. — Но, изглежда, вече не ми допада. Не е ли странно?
Той погледна втренчено Стен, местейки поглед нагоре-надолу. Стен се почувства неудобно, но се постара да не си проличи. След няколко секунди Императорът отмести поглед, доближи края на балкона и приседна на ниския парапет, загледан към долината.
— Странни същества са тези манабийци — поде. — Единствените истински следи за тяхната цивилизация са под земята. Бих се чувствал объркан, смутен, изплашен дори, че ако изчезна в нощта, няма да остане никакъв знак от моето съществуване… никаква следа на повърхността на планетата.
Стен не знаеше какво да отговори. Императорът отново го погледна и очите му затанцуваха безумния си танц.
— Помниш ли първата ни среща?
— Официалната ли, сир?
— Не. Говоря за нощта на Деня на Империята. Когато ти беше началник на моите телохранители. Сигурно си чул, че освободих гурките. Имат сантиментална стойност, но възможностите им са ограничени. Както и да е, говоря за нощта, когато поисках да ми покажеш ножа си. Все още го носиш, нали?
— Да.
— Ще ми го покажеш ли?
Стен си позволи една усмивка.
— Надявам се, не сте разположили наблизо постове, които да възприемат погрешно жеста ми? — Той сви пръсти и позволи на оръжието да се плъзне надолу покрай ръката му. Подаде го на Вечния император, който го разгледа с любопитство, сетне го върна.
— Точно както го помня. Знаеш ли, понякога сънувах този нож. Но не помня други подробности от съня. Да. Трябваше още тогава да забележа колко е символично всичко това.
Изминаха няколко секунди, преди Стен да разбере за какво говори Императорът. Преди обаче да възрази, Императорът продължи:
— Това беше интересна нощ. Доколкото си спомням, ти ме научи да пия стрег. И да готвя. Но не помня…
— Наричаше се задушено „Анджело“.
— О, да. — Вечният император замълча. — Още нещо, което от дълго време не съм имал време да правя. Готвенето. Но сега… това недоразумение между нас ще бъде изчистено и ще мога да се върна към старите навици. Кой знае? Може дори да се опитам да си направя китара. — Лицето му придоби суров вид. — Хубаво е да имаш хоби в залеза на своя живот, а?
Стен реши, че ще е най-добре да запази мълчание.
— Денят на Империята. Тогава се е посяло семето на злото, предполагам. Халкон. Таан. Махони. Алтайците… За Бога! — Императорът отново втренчи поглед в Стен. — Не знаеш какво си пожелаваш, Стен. Как всички тези неща се въртят, повтарят и никога не виждаш края, нито пък някой прави опит да ти благодари.
— Сир, нищо не съм си пожелал. Това споделяне на властта е…
— Разбира се, че не си — прекъсна го нетърпеливо Императорът. — Но след толкова много векове да не мислиш, че не зная? Не ме мисли чак за такъв глупак, бъди любезен.
— Никога не съм си го помислял, Ваше Величество.
— Не си ли? — Отново трепкащият по тялото му поглед. — Колко безсмислено е всичко. — Той се надигна. Смятам да се нахраня в покоите си. — Предполагам, че официалните тържества и банкети трябва да почакат, докато постигнем някакво съгласие. Ти какво мислиш?
— За мен няма значение — отвърна Стен. — Но някак си не се чувствам примамен от идеята за десетина отбрани ястия и вежливи тостове.
Усмивката на Императора се разшири.
— Това е една от причините, поради които те уважавах навремето. Дори може би те харесвах. Не си падаш по помпозните представления. Понякога се питам как си бил способен да постъпиш така.
Той кимна, усмихна се и излезе.