— Кога потегляме?
— Ами защо да не е веднага? — попита Алекс. — Корабът на Хотско е готов и зареден догоре.
— Трябва ли толкова да бързаме? — попита Хотско. Говорих с Мар и Сен и те казаха, че ще ни пратят страхотна вечеря. Защо да не е утре?
— Ами добре — съгласи се Алекс.
Хотско доближи голямото овално легло и се просна на него. Беше изработено навремето по поръчка на Императора. Тя плъзна ръка по меките завивки.
— Тук май има предостатъчно място — рече с мъркащ гласец. — Далеч повече, отколкото на моя кораб. Дори ако се съберем в каютата ми. Така ли е, Марл?
Всичко, което Алекс успя да каже, беше:
— Олеле.
30.
— Долу Императорът! — крещеше жената с изкривена от омраза уста.
— Смърт на убиеца на манабийците! — провикна се друго същество.
— Убийте богохулника! — настояваше мъж, едър като мечка. — Убийте го.
Това бяха трима от петдесетте агитатори, настройващи с виковете си тълпата. Не че имаше нужда. Около двайсет хиляди разгневени същества се бяха събрали пред сградата на парламента.
Сдържаше ги кордон войници от Вътрешна сигурност.
Над демонстрантите се поклащаха плакати с размери на малки сгради. По-големите, в средата, показваха увеличеното лице на Императора. През него с червени букви бе изписано „УБИЕЦ“.
Тълпата започна да приглася:
— Долу Императорът! Долу Императорът!
Гравиколата на Пойндекс се сниши над множеството и той включи микрофона.
— Докарайте тежките машини. И повикайте взводове Алфа и Делта.
— Да, сър — отвърна глас.
Пойндекс наблюдаваше с професионален интерес как на площада излизат осем огромни и тежки бронирани машини. Те удариха от три страни, изтиквайки тълпата назад от сградата на парламента. Гъсти облаци лютив дим бликнаха от кулите им. Докато хората размахваха ръце и търкаха очи от страничните улички, се появиха войници с противогази и се нахвърлиха с палките си върху тях.
Предавателят на колана на Пойндекс завибрира. Той погледна надолу раздразнен. После забеляза мигащата червена светлинка. Това беше Императорът.
Пойндекс въздъхна. Дори в разгара на бунта Императорът бе по-важен от всичко.
Той предаде командването на своя помощник. После обърна гравиколата и се насочи към Аръндел.
Пойндекс нямаше никакво желание да отговаря на това повикване. С вихрещ се в задния му двор бунт. Императорът едва ли щеше да е най-щастливият управник.
Той се подготви за неприятности.
— Омръзнаха ми тези глупости — изрева Вечният император. — Не знаят ли, че са загубили? Стен е мъртъв. Главата беше отсечена. За тях не остава нищо друго, освен да кървят до смърт, дявол го взел. — Той насочи обвиняващ пръст към Пойндекс. — Не ги притискаш достатъчно. Стоиш настрани и почиваш на моите лаври. На моята победа.
— Бунтовниците няма да упорстват още дълго, Ваше Величество — увери го Пойндекс. — Това е само въпрос на време.
Императорът стовари юмрук върху бюрото и докладите се разлетяха по пода.
— На време? Не ми говори за време! Флотовете ми са разпръснати на две трети от Империята. Не минава и ден без загиновите, хонджойците или борите да измислят начин да ме унижат. А и цената, която трябва да плащам за това безумие. Губя финанси като пробито корито вода. Всяка седмица, през която тези глупаци се противят, отдалечава с година евентуалната ни победа. — Императорът изгледа Пойндекс, сякаш и той бе един от враговете. — Пойндекс, те мислят, че сме слаби. Дори след манабийците все още смятат, че не можем да поддържаме предишния курс.
— Само още няколко победи, Ваше Величество — настоя Пойндекс, — и опозицията ще рухне. Всички прогнози го потвърждават.
— Майната им на прогнозите — ядоса се Императорът. — Нюхът ми казва друго. Той твърди, че тази история вече е преминала всякакви граници. Кървавата баня пред парламента е само един пример. Преди никой не би посмял да надигне глава. И как, по дяволите, са се озовали на територията на двореца?
Пойндекс се намръщи.
— Скоро ще се оправим с тази бъркотия, Ваше Величество. И ще изправим предводителите пред съда.
— Аз ще съм съдът — заяви гневно Императорът. — И съдебните заседатели.
Той млъкна, потънал в мисли. После вдигна глава и изгледа Пойндекс. Когато заговори отново, беше толкова тихо, че Пойндекс едва го чуваше.