— Защо се опитват да ме разгневят? Аз мога да съм добър, щедър. Попитай приятелите ми. — Императорът огледа празното помещение, сякаш ги търсеше. Неволно протегна ръка към комуникационния пулт, но се спря. Пойндекс го гледаше очаквателно. За миг на лицето на Императора се смени цяла гама от чувства. Сетне то отново стана като издялано от камък.
— Трябва да ги смажем веднъж завинаги — заяви той. — Ще им покажа кой тук е богът.
— Да, Ваше Величество — кимна Пойндекс, готов да приема заповеди.
— Нека ги сполети това, което се случи с манабийците — продължи Императорът. — Нека родните им светове бъдат унищожени. И когато корабите им се върнат там, нека открият само прах.
— Да, Ваше Величество. — Пойндекс вече мислеше как да изпълни заповедите. Подбираше кораби, екипажи, офицери, на които можеше да се довери.
— Не е необходимо взривовете да стават едновременно — говореше Императорът. — Нека да има известно забавяне — най-много няколко часа — между унищожаването на всяка от планетите. За да имат време да осъзнаят какво ги е сполетяло. — И кълна се, когато приключа, ще знаят какво е истински ужас. Ще познаят силата на моя гняв. Искат по-добър живот? Чудесно. Нека го потърсят в отвъдното. — Той погледна към Пойндекс. — Защо си още тук? Чу какво искам. Направи го.
— Незабавно, Ваше Величество — рече Пойндекс и се изправи рязко. Отдаде чест и тръгна към вратата.
— И още нещо, Пойндекс — спря го Вечният император.
— Да, Ваше Величество?
— Следващия път, когато избухне бунт… забрави за сълзотворния газ. Използвай оръжие. Нали ме чу?
— Абсолютно, Ваше Величество — потвърди Пойндекс.
Императорът погледна към вратата, докато се плъзгаше със свистене зад Пойндекс. Може би бе дал на този човек твърде голяма власт? Напоследък забелязваше все по-често хора от Вътрешна сигурност около себе си. Доверени хора на Пойндекс.
Той си даде сметка, че неусетно е бил изолиран. Отрязан от всички, които познава. Заобикаляха го само нови лица. Това криеше опасности.
Защо позволи да се случи? Отговорът дойде неохотно. Страх. Страх от смъртта. Какво, че ще дойде нов негов двойник. Няма да е той самият, нали? Беше обречен на проклятието да е смъртен.
Затова се нуждаеше от Пойндекс, за да го опази жив. И от неговия пръстен от войници, през който не би трябвало никой да премине.
Да, но ако Пойндекс се обърне срещу теб? Той е амбициозен. Невероятно амбициозен. Но пък не е от хората, които обичат славата. Предпочита да управлява в сянка. Иззад трона.
И все пак… целта му е да управлява, нали? Да превърне Императора в безвластна марионетка.
В този момент Императорът реши съдбата на Пойндекс. Щеше да почака още малко, преди да го осъществи.
Имаше още много кръв да се пролива. И когато приключи с това, ще му трябва изкупителна жертва.
За Вечния император Пойндекс изглеждаше идеалната кандидатура за тази роля.
31.
— Всеки път, когато се натъквам на нещо — говореше Синд, — си мисля — това е. Най-сетне спипах този кучи син. — Тя взе шепа пясък и го пусна между пръстите си. — Но после стигам задънена улица и мръсникът печели отново. Почти го чувам как се смее.
— Не си единствена — заяви Хайнис. — Прегледах внимателно документите на Махони и открих някои интересни неща. Но задълбоча ли се в тях, не излиза нищичко. Чувствам се толкова глупаво.
— Все още смятам, че това е най-правилният път — настоя Стен. — Убеден съм, че така ще дадем най-малко жертви и ще си осигурим победата. Научим ли откъде Императорът се снабдява с АМ2, хванали сме го за гърлото.
— Никой не е успявал да го направи досега — посочи Синд. — Историята е пълна с примери за провали. Виж какво стана с Кайс.
Мълчание обгърна малката група. Бяха се изтегнали на един от красивите брегове на Небта. Денят бе невероятен. Вълните шляпаха едва чуто. Над водата се носеха дребни създания, огласяйки околността с крясъците си.
Но конспираторите не забелязваха красотата на деня.
С изключение на един от тях. Нежният гигант, който сега бе съпруг на Хайнис — Сам’л. Той слушаше разговора им с интерес, ала част от ума му се рееше. Следваше полета на летящите създания.
— Откритието е нещо невероятно — произнесе той почти замечтано. — Има безброй вълнуващи разкази за същества, които са понасяли какви ли не мъки и изпитания, за да осъществят своите търсения. Чел съм ги, когато бях момче. Вероятно те ме подтикнаха да стана археолог. За да имам свои приключения.