Проект „Браво“! Ето го пак. Стен усети стягане в гърдите. От устните му се изтръгна мъчителен стон.
Спокойно, Стен, дочу гласа на Рюкор… това вече е минало. Свършило се е. Отмина дори скръбта… Той усети леко убождане. Сетне го завладя спокойствие, докато лекарството постепенно започваше да действа. Дочу тихо дращене. Рюкор работеше с клавиатурата, нагласяваше изображенията. Голямото радостно лице на Махони изчезна…
На негово място се появи един от охранителите на Торесен. Стен протегна ръка и обгърна шията му. Ножът му се стрелна напред. Той дочу стон и усети как животът напуска жертвата му. Не изпитваше угризения, само странен проблясък на радост.
… И друг път бе убивал… за миг в него се надигна чувството за вина… после успокояващият глас на Рюкор продължи да нашепва: „Забрави, приятелю. Забрави го.“
Но не можеше. Този човек бе мъртъв. Премахнат, сякаш е бил досадно насекомо. Стен изстена… Боже, прости ми… и усети ново убождане… транквилантът отново изпълни вените му. Изображението трепна…
Намираха се в Окото. Пред тайния сейф на Торесен. Стен напръска ключалката с течност, която кристализираше, създавайки космически ниска температура. Металът се пропука. Вратата се отвори. Бяха вътре! Стен усети отдавна забравена възбуда. Погледна към Бет и Орон. Хилеха се като побъркани, задето бяха надиграли Торесен в собствената му игра.
… И отново убождането на иглата. Стен се опитваше да се пребори с ужаса, който се задаваше. Да прогони надалече тъмните криле на страшните спомени. Сърцето му започна да успокоява лудия си бяг. Усещаше електродите, закрепени за главата и ръцете му. Чу плясък на течност. Рюкор се наместваше във ваната си. Няма от какво да се страхува. Нали вярва на Рюкор. Ако тя провежда мозъчното сканиране, всичко ще бъде наред. Стен остави образите да се менят…
Щрак. Щрак.
Стен бръкна в сейфа на Торесен. Сред купчината документи и имперски кредити напипа една папка. Дебела, с червена подвързия. И название: проект „Браво“.
Образите се забавиха. Щрак. Щрак. Щрак. Орон взе папката. Щрак! Документи се разпиляха по пода. Щрак! Стен се наведе да ги събере. Напъха ги обратно в папката, без да спазва реда. И тогава видя… Щрак! О, божичко, един от приятелите му падаше… с окървавени гърди… и…
Изображението застина. Стен усети, че му прилошава. Дочу шепота на Рюкор… върни назад… после убождането…
Щрак!
Обратно при документите… навежда се да ги събере… Щрак! По-бавно! На един от тях има надпис: „Зона за отдих 26: Сводка за действията…“ Щрак!
… Чакай. Трябва да спреш. Трябва да видиш. Върни се назад… Гласът на Рюкор отново го повика… Не така, Стен. Забрави това. Продължи с… Но Стен упорстваше. Отново убождането. И успокояващият глас.
Стен се опита да надвие завесата на успокоителното, да премине към следващия образ. Нали той командваше, дявол го взел!
И агонията на Зона за отдих 26 се стовари върху него.
Пасажът.
Буйни гласове. Търговци, рекламиращи стоката си. Джоймомчета и джоймомичета, излезли на лов, изпразващи джобовете на минувачите, за да пълнят касата на Торесен. Примамливата музика на хазартни машини. Пиянски подвиквания. Социопатрули, разтикващи тълпата с палки.
В този ден в Пасажа имаше 1385 същества.
И сред тях…
Стен усети, че от устата му излиза радостен вик. Това е баща му, Амос. И майка му Фрийд. Ето ги и брат му Джоунс, и сестра му Ахд. Той извика, но те не го чуха.
Престани с това, изсъска Рюкор, но той не искаше да я послуша. Не можеше да я послуша… защото знаеше какво ще последва сега…
Стен се опита отново да извика на семейството си. Страхът го стисна за гърлото и превърна гласа му в шепот. Той ги видя да влизат в Пасажа. Видя големите тежки врати да се затварят зад тях.
Остана там. Застинал. В очакване.
Още гласове.
— Сега освободи Двайсет и шест — гласът на Торесен.
— Но там има поне хиляда и четиристотин души… — опитва се да възрази техникът.
— Чу заповедта.
Експлозивни болтове се взривиха по края на купола.
Тялото на Стен подскочи върху операционната маса в мъчителна реакция. Рюкор го наблюдаваше безпомощно от пулта на мозъчния скенер. Ако се намеси сега, уврежданията ще са тежки, дори фатални за него.