— Чакай малко, за Бога! — възкликна тя и подскочи. — Кълна се, че трябваше да съм брадата майка!
— Какво откри?
Синд поклати нетърпеливо глава и се зарови отново в бележките.
— Не съм сигурна… но ако спреш за малко да говориш, любими…
Тя се пресегна, взе дистанционното и започна да въвежда информация. Докато го правеше, мърмореше нещо доволно под носа си.
Накрая вдигна глава и го погледна с нескрито вълнение.
— Мисля, че го открих. Втория вектор, имам предвид. Или поне зная как да го намеря.
Тя се приближи до него и му показа малкия екран.
— Виж… Онзи нищожен фактор, който и преди ни е обърквал. Смятахме, че е статично смущение или вторично излъчване от някой охранителен апарат. Но погледни. Това въобще не е истинското обяснение. — Тя го изгледа втренчено, докато Стен изучаваше екрана. — Освен ако умът ми не е блокирал.
— Напротив — рече Стен. — Мисля, че работи чудесно. — На лицето му се изписа мрачна усмивка. — Това е вторият лъч, права си. Трябва да е. На друга честота и насочен в съвсем различна посока! — Стен се прехвърли в корабния компютър и пусна информацията за анализ. След няколко минути дойде отговорът.
— Това е — обяви той. — Няма друга възможност.
— Сега остава само да проследим брадатото чудо — заяви доволно Синд. — И да открием точка Б. Която трябва да е… поне се надявам… една от предавателните станции. Стига да не е била разрушена. Ще я засечем оттук и така ще получим третия вектор — право в слабините на Императора.
Тя коленичи в леглото, вдигна ръка и козирува.
— Сър! Разрешете да продължа разследването!
Стен знаеше, че отговорът му няма да й се понрави, но този път трябваше да иде там. Съвсем сам.
Не само заради любовта му към нея. Заради страха, че може да я изгуби. Не. Когато Кайс се бе изправил срещу Императора на онази изгоряла АМ2-станция, беше придружаван от цял екип опитни агенти на „Богомолка“. Ала вероятно бяха допуснали някаква грешка — и станцията се бе взривила.
Колкото и да беше опитна Синд, не можеше да се сравнява с онези видели и препатили агенти. А Стен предполагаше, че станцията ще е оборудвана с далеч повече защитни устройства, отколкото самозадействащ се взрив.
Стен бе прекарал доста голяма част от живота си в „Богомолка“. Не егото му подсказваше, че е най-добрият от най-добрите. Вграденият от „Богомолка“ калкулатор доказваше това твърдение.
Той беше най-логичният кандидат за тази мисия.
Но как да каже всичко това на Синд и да разчита, че ще го разбере? Да приеме положението с разсъдък, а не с емоции.
Виждаше пламъка на вълнението на лицето й. Трепкащите светлини в очите. Стен се мразеше за това, което смяташе да й стори.
И въпреки това й каза. Тя се сопна. Опита се да го убеди. Започна да го умолява. Но той не се предаваше.
Накрая въпросът беше решен. Или поне сключиха примирие и се съгласиха да отложат дискусията за малко. Опирайки се на твърдението, че човек не бива да е ядосан, когато яде, Стен се свърза с кухнята и нареди да сервират вечеря в кабинета.
Първата половина от храненето премина в мълчание. Втората в невинен разговор. Докато стигнат десерта, разговорът премина в сериозно обсъждане.
Стен й разказа за Рюкор, мозъчното сканиране и проект „Браво“.
— Все още не зная какво да мисля за това — рече той. — А и възможността за производство на АМ2 не е свързана с проблема, който се опитваме да разрешим в момента. Отлагам решението, тъй като не съм сигурен как ще свърши цялата тази история.
— Аз също непрестанно мисля за това — призна Синд. — Понякога се будя, обляна в пот, и се питам… какво ще стане, ако Императорът победи?
Стен мълчеше, предпочете да напълни чашите.
— Всъщност няма смисъл да си блъскаме главите над подобни въпроси — продължи Синд. — Защото той или ще спечели, или няма. В някои моменти борският фатализъм може да спести доста терзания.
Тя разклати леко чашата. Беше потънала в размисли. Стен виждаше, че се двоуми дали да го попита нещо, сетне тя заговори, без да вдига очи.
— Какво ще стане, ако ние победим? Кой — или какво — ще замени Императора?
Стен поклати глава.
— Не аз ще го решавам. Ако питаш мен, това е революция. Не е метеж. Други същества ще вземат тези решения. Това е тяхното бъдеще. Нека те го избират.
— Мисля, че постъпваш твърде романтично, щом смяташ, че може да е толкова лесно — укори го Синд. — Ти ще бъдеш човекът на деня. Техният спасител. Нещо повече — да не забравяме за АМ2. Независимо дали естествена, или синтетична. От някоя паралелна вселена, или от завода. Ключовете ще са у теб. Ключовете за царството на Императора.