Докато месото се сушеше, той се зае с електронните компоненти и си изработи от тях истински инструменти за проникване с взлом.
После подремна, трупайки запаси от енергия за в бъдеще. Когато се събуди малко преди здрач, месото бе съвсем изсъхнало. Алекс се полюбува на работата си. Може и да не беше майстор като Мар и Сен, но си го биваше. Зави месото в непромокаем пакет, събра си багажа и напусна квартирата. Дори агентите на Вътрешна сигурност да се доберяха по-късно до нея, едва ли щяха да намерят тук нещо, което да им даде каквато и да било следа. Той събра всички остатъци от дейността си през последните няколко дни — от празната бутилка до опаковката на електронните компоненти — и ги хвърли в контейнер за промишлени отпадъци.
Дойде време за второто от двете обещани удоволствия. Намери голям ресторант, в който не би трябвало да го забележат и от който се разнасяше благоуханен аромат. Поръча си богата вечеря. Три коктейла от морски дарове. Две големи пържоли, свръхтънки. Гарнитура от гъби соте. Голяма салата с дресинг. Половин бутилка вино за подпомагане на храносмилането. Когато приключи, сервитьорката повдигна учудено вежди, но той само въздъхна доволно и обяви, че е готов за втората част от вечерята. Поиска паста — да му направят блюдо от всички видове, които предлагаха. За попълване запасите от белтъчини. И пи вода. Много вода. За да попълни водните си запаси.
По времето, когато приключи с гощавката и се измъкна навън, имаше чувството, че не върви, а се търкаля. Но какво толкова, това можеше да е последното му ядене в живота.
Сега вече бе готов за действие.
В луксозен квартал, който бе обиколил преди няколко дни, Алекс открадна гравикола, като преодоля с лекота алармата и ключалката на стартера. Постави регистрационната табела, която бе откраднал, а табелите на колата премести върху тази, паркирана отпред. Нека се объркат малко, рече си той. Ще им трябват поне няколко часа, докато започнат да разбират какво е станало, но едва ли ще схванат логиката.
Качи се на колата и се отправи към мястото за начало на последната фаза от операцията — свръхскъпа част на Фоулър, именията на богаташите, простиращи се — доколкото им е позволено — към земите на Императора. Докато летеше нататък, провери дали пистолетът в колана му е зареден и готов за действие.
Имперските територии край Аръндел бяха обкръжени със стена и съоръжени с всички възможни охранителни прибори. Алекс паркира откраднатата гравикола на най-близката улица до стената и метна на рамо раницата с екипировка. И отново си помисли със задоволство за подменената регистрационна табела. Когато обявят кражбата и полицията бъде вдигната по тревога, ще открият табелата на съвсем друга кола, което ще обърка още повече положението.
Килгър имаше нужда мощната и скъпа гравикола да стои на това място поне три дни, без да привлича нечие внимание. Той знаеше, че скъпи квартали като този, особено в близост до Аръндел, се обикалят постоянно от усилени патрули. Освен това планираше да използва колата при измъкването си от района, при това с Пойндекс на борда.
Намери подходящо място от другата страна на улицата срещу стената и задейства приборите за наблюдение. След два часа вече разполагаше с доста подробна информация за охранителната система. По улицата на всеки половин час преминаваше цивилен агент. Зад стената имаше сензор. Друг — отгоре. Вероятно бодливата тел върху стената също бе снабдена с датчик. На всеки час във въздуха се появяваше гравикола. Друг наземен патрул обикаляше по улицата.
Аматьори, подсмихна се Килгър. Стандартен тест за работа в „Богомолка“ изискваше да проникнеш в строго охранявано място и да го напуснеш в рамките на един ден. При това тестът не се смяташе за труден.
Време е, момко. Той прекоси улицата, прехвърли се през стената и се озова в горичката от другата страна за по-малко от десет минути.
Сега вече би трябвало да започне трудната част.
Имаше двайсет и седем километра гори и поляни между него и замъка Аръндел.
Разстояние, което се равняваше на утринна тренировка, му отне три дни и в четири случая едва не му коства живота. Кучета. Още сензори, от всякаква възможна конфигурация, от сеизмични до ултравиолетови и за движение. Плюс всичко останало, за което се бе сетил шефът на охраната. Разположени на най-невероятни места. Случайни патрули. Самолет.
Но можеше и да е по-лошо. Ако имаше пролуки в охраната, те вероятно се дължаха на настояването на Императора да е колкото се може по-незабележима. Това означаваше мъртви зони, обстрелвани участъци, камери за дневно и нощно наблюдение и самонасочващи се прожектори.