Когато обявиха, че е чист, Блейк се изправи разтреперан.
— Съжалявам, Ваше Величество — проплака той, — ако появата ми ви е причинила безпокойство.
— Млъквай, Блейк! — сряза го Императорът. — Заповедите ми бяха изрични. Никой да не ме доближава, без да е съобщено предварително за него.
— Но аз си мислех…
— Дал ли съм ти разрешение да говориш?
— Не, Ваше Величество.
— Ето това ти е проблемът, Блейк. Опитваш се да имитираш мисловен процес, вместо да изпълняваш заповеди.
Императорът се обърна леко настрани, така че да държи едновременно Блейк и коридора в полезрението си.
— Е, добре — рече той. — След като си вече тук, кажи каквото имаш да казваш.
— Става въпрос само за Пойндекс, Ваше Величество.
— Само за Пойндекс? Изчезнал е шефът на моя отдел за сигурност и ти наричаш това „само“? Какви тъпанари сте всички! Добре. Говори. Уморих се да стърча като мишена в собствения си коридор.
— Да, сир. Дойдох да докладвам, че току-що приключих с предварителното разследване и… — Блейк видя, че Императорът е на път да избухне отново и гласът му изтъня. — Аз… Никой от хората не го е виждал от известно време, сир. Проверих щателно всяка стая. Лично надзиравах разпита на хората от охраната.
— Теб кой те разпита?
Отново втрещеният поглед.
— Ами… мен ли, сир? Никой, Ваше Величество.
Императорът даде знак на двама от пазачите. След изчезването на Пойндекс бе наредил на хората да се движат по двойки, за да може тези от Вътрешна сигурност да следят имперските гвардейци и обратно.
— Отведете го долу за разпит. Не го жалете. Искам да съм сигурен, че с Пойндекс не са замислили нещо заедно.
Блейк изпищя уплашено.
— Но, Ваше Величество! Неведнъж съм доказвал лоялността си…
Една тежка ръка го зашлеви през лицето, после го отведоха.
Императорът се обърна към вратата. Опря око в ретиновия четец и докосна с палец бравата. После въведе известния само на него код. Вратата се отвори. Той се огледа, за да се увери, че няма никаква заплаха, извади пистолета и пристъпи вътре.
Вратата се плъзна зад него. Императорът остана сам. Първо провери внимателно новите сензори, които бе инсталирал. Всичко изглеждаше наред. Едва сега си позволи да се поотпусне. Никой не бе прониквал в канцеларията по време на неговото отсъствие. Прибра пистолета.
Застана при бюрото и извади бутилка скоч. Наля си чаша, но преди да отпие, измъкна от джоба си продълговат прибор и пъхна предния му край в уискито. Лампичката в горния край светна в зелено.
Напитката не беше отровна.
Той я изпи на един дъх и се тръшна в креслото. Взе от чекмеджето малка спринцовка и забоде иглата в ръката си. Усети съвсем леко убождане, после сърцето му внезапно се разтуптя. Жилите му се изпълниха с пулсираща енергия.
Ръката му неволно се пресегна към бутилката. Той се намръщи, но сетне на устните му затрептя усмивка. Пак тази параноя. Трябва да внимава да не се поддаде на истерията. Да запази трезв ум и здрав разсъдък и да не прекалява с лекарствата.
От друга страна, както казвали някога хората, дори параноиците имат врагове.
Вечният император се облегна назад и потъна в размисли.
Току-що се бе върнал от обиколка на килиите, където се провеждаха разпити. Устните му се сгърчиха от отвращение при спомена за миризмата на кръв, страх, повръщано и екскременти. Само неистовите писъци успяха да му осигурят известно чувство за успокоение и задоволство. Не че харесваше подобни неща. В края на краищата това също щеше да е симптом на безумие.
Задоволството идваше от увереността, че все пак се предприемат някакви действия, за да се разкрие загадката с изчезването на Пойндекс. Той не пропусна да отбележи пред водещите разпитите, че ще е добре да бъде разкрита цялата конспиративна схема.
Вече имаше доста признания, някои от тях дори можеха да се окажат верни.
Пуснаха му записи с брътвежите на Басийкър. Тя призна, че не вярва в божествения произход на Императора. Съобщи също така, че е действала, подтиквана от алчност. И че е била вербувана от Пойндекс. Работила под негово пряко ръководство.
Едно признание, в което бе готов да повярва. Скоро ще разкрие цялата игра на Пойндекс.
Съмняваше се, че Блейк е бил замесен, но не искаше да пропусне нито една възможност. Разбира се, след като приключат с разпитите, шамбеланът няма да може да изпълнява никаква функция. Ще трябва да си намери нов шамбелан. Какво пък, това бе цена, която можеше да заплати.