Накрая запретваш ръкави и се захващаш, изпълнен с увереността, че работата трябва да се свърши. По-големи и по-сложни отговорности лежат на плещите на тези над теб. Свърши си работата и гледай, ако е възможно, да не пострадаш.
Стен въздъхна облекчено. Беше напипал центъра на своето равновесие. Дойде време да се засели в това място.
Спомни си за Синд и се усмихна. И за топлите й ръце — когато се прибере у дома. Уютът на тази прегръдка. Да, и острият й ум. Начинът, по който неизменно намираше решение на проблемите.
И Килгър. Неговият стар, верен приятел Алекс Килгър. Човек, на когото винаги можеш да разчиташ. Ако има проблем, с който Синд не може да се справи, Алекс ще го реши.
След тях Стен покани в главата си Ото. Аплодира марша на гурките. Повика Мар и Сен. Хайнис и Сам’л. И всички останали приятели и членове на екипажи.
Скоро въображението му се изпълни с хора. Стана шумно, разменяха се шеги. Потупвания по рамото. Здрависвания и целувки.
Компютърът изписука и замря. Стен погледна към примигващия надпис „готовност“.
Отпи още веднъж от кафето и остави чашата. После изпрати първата команда.
Екранът започна да се изпълва с мрак.
Стен се приведе напред, за да погледне за пръв път тази нова вселена.
Вече не се страхуваше от нея.
Защото не беше сам.
Беше я намерил!
Тайната пролука на Императора!
Размерът на операцията се оказа по-голям — и същевременно по-малък, отколкото си бе представял.
Огромни танкери за АМ2 посещаваха и напускаха останките на една стара, разрушена система. Сред самите останки — разпаднали се планети и луни — сондите му засякоха мощни земекопни машини, събиращи основната субстанция на тази вселена. По-малки совалки, натоварени с руда, сновяха между танкерите. След като бъдат напълнени, танкерите потегляха на дългия път към другата вселена — и обратно.
Мащабна и сложна система — цялата командвана автоматично, — за да бъде осъществен замисълът на един човек. Императорът.
Донякъде беше разочарован от видяното, защото му напомняше на миньорски операции, на каквито бе ставал свидетел по време на пътешествията си. Мисълта, че една подобна операция може да оказва влияние върху съдбата на цяла вселена, му се струваше нереална. Но имаше империи, израснали върху по-малки основи от тези.
Второто, което го изуми, бе възрастта на машините и корабите. Всички функционираха перфектно, сякаш току-що бяха напуснали заводите и корабостроителниците. Ала, съдейки по конструкциите им, изглеждаха като извадени от музей.
Огромни тракащи чудовища със заострени ръбове и множество подвижни части.
Последното, което го изненада — най-много от всичко — бе, че до момента нито една ракета или изстрел не бе даден по него.
Веднага щом засече комплекса, Стен нареди на кораба да премине в стелт-режим. Изключи външните прибори, маскира се на всички честоти, остави сензорите на пасивно приемане и намали вътрешните операции до минимум. После продължи да се „промъква“, тихо и незабелязано. Нито един вражески сензор не биваше да го засече. Нито една аларма не трябваше да бъде задействана.
Когато се увери, че отвън всичко е наред, свали щитовете и премина на активно наблюдение. Все още никаква реакция. Навлезе в района на операцията. Всички оръдия на борда бяха заредени и готови за стрелба. Но колонията продължаваше своята роботизирана дейност, без да му обръща внимание. Това бе много странно. Защо Императорът е оставил съкровищницата си без охрана?
Може би защото е бил сигурен, че не може да бъде открита? В края на краищата тя се намираше в друга вселена. Вселена, за която доскоро всички смятаха, че не съществува. Че не може да съществува.
Стен се мръщеше озадачено, докато на екрана се нижеха останки от луни. Добре. Готов е да приеме това съждение.
Макар че, ако беше на мястото на Императора, щеше да постави навсякъде сигнални инсталации и мини. Сигурно защото така го бяха обучавали в „Богомолка“. Да не се доверява на шанса.
Припомни си мрачния ум на Императора и донякъде се успокои. Императорът обичаше простите неща. Простото по-трудно се обърква.
Умът му превключи една стъпка напред. Опростената система щеше да има и опростен контрол. Което означаваше, че цялата миньорска операция ще се командва от един център. Следваща стъпка… Императорът най-вероятно ще устрои жилищните си помещения в този команден център. Няма да заемат много място. Стен бе сигурен, че Императорът е идвал тук сам. На никого не би поверил подобна тайна.