В машинното цареше разруха. Разкъсаните кабели и метални части бяха като свидетелство за щетите, нанесени от сблъсъка с метеора.
Нямаше атмосфера, но корабната гравитация бе включена — усети го, защото стоеше стабилно на крака, без да се налага да прибягва до магнитите подметки. Данните на лицевия дисплей говореха за известна механична активност наоколо. Нямаше сигнали за опасност. Никакви защитни системи не душеха тайно Стен.
Предположи, че метеорният удар — и последващата експлозия на частици от АМ2 — само бяха ранили кораба. И той бе реагирал със свеждане на активността си до минимум. Този минимум вероятно включваше миньорските операции и транспорта на АМ2. Ако това бе командният кораб на Императора.
Вероятно корабът би могъл да извърши автоматичен ремонт, но предпочиташе да насочва енергията си за други, по-важни функции.
С други думи, бе зает с това, което му бяха наредили.
Изведнъж му хрумна, че повредата може по някакъв начин да е свързана с онова, което напоследък, изглежда, не беше наред с Императора.
Какво бе казала Хайнис? Императорът е същият и същевременно не е. Същият, но различен.
Може би метеорът бе объркал някакъв негов план. Стен поклати глава. Безсмислено беше да си блъска главата.
По-добре да го остави за някоя вечер с приятели.
Продължи нататък.
Докато следваше извивките на коридора, продължаваше да се диви на сложното устройство на белия кораб. Сега, когато бе подминал хидравличните прегради, отвъд които бе останала засегнатата зона, атмосферата напълно отговаряше на земната. Свали ръкавиците и шлема и ги закачи на колана. Пое дълбоко дъх и издиша миризмите от скафандъра.
Въздухът беше свеж и имаше лек мирис. На бор? Да, нещо подобно.
Нямаше съмнение, че тук отсяда Императорът. Големият почитател на природата.
Стен продължи по централния коридор. Предполагаше, че е такъв, съдейки по размера и синята линия на пода. В двете посоки започваха други коридори — по-малки, под различни ъгли. И имаше врати. Много врати.
Някои водеха към помещения със сложни прибори. Други бяха складове, натъпкани с екипировка и резервни части. Имаше и ремонтен цех за роботите, сновящи по коридорите.
Стен се дръпна встрани, когато покрай него профуча една машина с щръкнали антени.
Коридорът внезапно завърши с просторно помещение. Огромна хидропонна ферма, изпълнена с екзотични растения, плодове и зеленчуци.
Храни по вкуса на Императора.
Стен продължи да следва синята линия, докато отново се озова в коридора.
После ново помещение, миришеше на антисептик и медицински препарати. Тук имаше ниски, метални вани, пълни с непозната течност. Светлината в помещението бе ярка и… топла. Видя стоманени масички и операционни дрехи. Всичко това пробуди в душата му неясно безпокойство. Продължи нататък.
Стигна центъра за управление на кораба. Беше натъпкан с архаична апаратура, която обаче работеше безупречно.
Вече беше абсолютно сигурен. Това бе командният център на Императора. Неговото тайно убежище. Ако взриви кораба, доставките на АМ2 ще се прекратят.
Постави раницата на пода и извади експлозивите. Беше приклекнал до вентилационна шахта. Място, не по-лошо от всяко друго.
Огледа се с любопитство. Беше изумен от постигнатото от Императора. Но как е успял?
По дяволите! Как въобще е започнал?
Забеляза една врата в дъното на коридора. На нея имаше табелка „Библиотека“. Може би вътре щеше да открие някакъв отговор. Ключ към загадката на Императора.
Приближи вратата и тя се отмести встрани с тихо свистене.
Стен пристъпи вътре.
Докато вратата се плъзгаше зад него, той забеляза с учудване, че няма лавици с фишове, нито с книги. Само няколко маси и кресла.
Дали това наистина е библиотека?
— Шах и мат — обяви Императорът.
39.
— Знаеш си урока — продължи Вечният император. — Никакви движения. Резки или други.
Говореше с безгрижен и уверен тон. Стен обаче не би допуснал грешката да сметне, че е прекалено уверен, затова се стараеше да стои неподвижно.
— Сега… Съблечи скафандъра. Много бавно, моля.