— Предполагам, че доста хора ти липсват — подхвърли насмешливо Стен.
— Да — призна Императорът и го изненада. — Така е. Особено Махони. Той беше мой приятел. — Погледна Стен със странно изражение. — И навремето… смятах, че ти също си мой приятел.
Стен се разсмя суховато.
— Така ли постъпваш с приятелите си? Поставяш ги в списъка на осъдените на смърт и после ги избиваш един по един?
Императорът въздъхна.
— Не можеш да си представиш колко е трудно да си на моето място. Правилата са различни.
— Да, зная — кимна Стен. — Голямата перспектива. Поглед от високо. Странното е, че навремето вярвах в това. Или поне не го подлагах на съмнение.
— Наистина няма друг начин да се управлява — рече Императорът. — Вършех го за доброто на всички. Имаше и страдания, признавам. Но животът е низ от страдания. Ако погледнеш в перспектива — за период от няколко хиляди години, ще видиш, че ползата е повече от вредата.
Той отново посегна към чашата и отпи.
— Не можеш да си представиш какво беше, когато… започвах.
— Преди да откриеш АМ2? — попита Стен.
— Да. Преди това. Какви глупаци управляваха тогава. Ако не бях аз, цивилизацията още щеше да се състои от няколко слънца и планетни системи.
— Сигурно е така — сви рамене Стен.
Императорът го изгледа втренчено.
— Смяташ ме за луд, нали? Хайде, кажи го. Няма да се обидя.
— Не смятам — зная го — отвърна дръзко Стен.
— Може би бях… някога — рече Императорът. — Но вече не съм. Не и откакто метеор удари кораба. Веднага след като… го разбрах… узнах и още нещо… нещо важно. Аз съм различен. Аз съм по-усъвършенстван!
— По-усъвършенстван от стария модел? — попита Стен, припомнил си ваните и хирургическите инструменти.
— Предполагам, че може и така да се каже — съгласи се Императорът. — Веригата беше прекъсната. Беше време да се започне отначало, с нови идеи. Да се изгради нов ред. Разбира се, трябваше да бъдат направени жертви. Нищо не става без жертви.
— Стига жертвата да не си ти — подметна Стен.
— Наистина ли го мислиш? Нима не вярваш, че аз също съм… страдал?
— Човекът, който натиска спусъка, никога не страда толкова, колкото този, който е от другата страна.
— Прекалено си циничен — разсмя се Императорът. — Твърде дълго си бил край мен, но фактите са си факти. Моят предшественик… беше тръгнал в лоша посока. Например изпусна таанците от властта си. Защо за Бога… даде такава власт на тези глупаци? Правилата на капитализма налагат периодично раздрусване на дървото.
— Магнатите в бизнеса никога не са се провъзгласявали за богове — посочи Стен.
Императорът изпръхтя.
— Не ставай глупав. Схемата бе започнала да буксува. Нуждаеше се от освежаване. Освен това правото на божествено управление е отколешно в нашата история.
— Наистина ли вярваш, че си бог?
Императорът сви рамене.
— Може и да съм. А може и да не съм. Но последният път, когато проверих, безсмъртието съвпадаше с дефиницията.
— Боговете не излизат от вани — рече Стен.
— О, така ли? Дали пък не съм бил подведен? Ти сигурно имаш по-голям опит от срещи с богове? — Императорът сръбна отново от чашата. — Няма да доживееш, за да видиш продължението — рече. — Но наистина обещавам да подобря нещата. Дано това ти даде малко спокойствие.
— Да подобриш спрямо кое? — изръмжа Стен. — Та ти си само нова бръчка на едно старо лице. Твърде много деца поведох към гроба в името на това лице. И за какво? За двайсет или трийсет века лъжи? Ти се смяташ за уникален. Най-великият император на най-великата империя в цялата история. Но от моя гледна точка, на обикновен смъртен човек, ти не си по-добър от всеки друг тиранин.
— Много вдъхновяващ разговор — поклати глава Вечният император. — От доста време не бях водил такъв. Ще ми се нещата да се бяха развили по друг начин. Наистина. — Той вдигна пистолета, в ума на Стен зазвучаха тревожни сигнали. Почакай. Ами мозъчното сканиране? Трябваше да му дадат още време.
— Реших — заговори Императорът, — че ще е твърде рисковано да те извеждам от това помещение. Така че, за да съм напълно сигурен, ще трябва да направя една от жертвите, които споменах… и да те убия.
Пръстът върху спусъка се сви.
И в този момент прозвуча нов глас:
— Нареждам на двете органични същества на борда на кораба да останат неподвижно.