Пойндекс се поколеба.
— Сър, сигурен ли сте, че това е разумно?
Императорът се намръщи.
— Зная, че не е разумно. Вече достатъчно се вайках. Опитвах се да решавам лично всеки дребен проблем на Империята. Ако продължавам така, следващото ще е списъкът с новогодишни приветствия. Но… дявол го взел… какъв избор имам?
— Ваше Величество. Стен е само едно същество — посочи Пойндекс. — Оставете на нас да се справим с него.
— Не мога да рискувам. Стен е символ на всичко, което се обърка. Гражданите изгубиха вярата си. Отказват да изпълняват заповеди. Съмняват се във всяко мое решение, а аз мисля единствено и само за тях. Кой друг би могъл да отправи взор в бъдещето? Искам да кажа — в наистина далечното бъдеще. Аз виждам развитието не в години, а в поколения. — Императорът потъна в мълчанието. — Не. Това е нещо, което трябва да свърша сам — заяви той. — Проклет да е! — И Вечният император пресуши чашата.
8
Родината.
Простираше се на хиляди и хиляди километри из космоса, бавно въртяща се джунгла от отломъци.
Вулкан.
Стен разглеждаше руините през лицевото стъкло на скафандъра. Звукът от дишането му сякаш ечеше в шлема.
Това беше пъкленият свят, на който Стен се бе родил, изкуствена планета-фабрика, построена и експлоатирана от Компанията. Неговите родители, емигранти/неквалифицирани работници, братята и сестрите му бяха издъхнали тук, жертви на едно безчовечно решение да се запази тайната.
Момчето, което тогава бе Стен, се бе разбунтувало. Заловиха го и го пратиха в Екзотичната секция, експериментална зона, където работниците бяха обречени на бавна и мъчителна смърт. Но Стен оцеля. Оцеля, научи се да се бие и… — пръстите му докоснаха игловидния нож, скрит в ръката му, „създаден“ от Стен в биомелница като роб на Вулкан.
Беше избягал от Екзотичната секция и стана делинк, обитаващ тайните канали и изоставените складове на планетата, опитвайки се да бъде винаги на крачка пред социопатрулите на Компанията и да не допусне да му изпържат мозъка. Тогава срещна и Бет, неговата първа голяма любов. А сетне беше спасен от Йън Махони, за да бъде нает на служба в Имперската гвардия.
Махони още веднъж го бе направил „доброволец“ — този път го взе направо от пехотата в неговата тайна група „Богомолка“, където той опозна тъмните улички на шпионската професия и изучи занаята на потайното насилие. Как да убива, без да оставя следа. И, което е по-важно, как да прелъстява и покварява, да принуждава другите да му служат, без те дори да осъзнават, че са били използвани.
А после Махони го прати обратно на Вулкан с Килгър и останалите от секция „Богомолка“. Мисията: да унищожат човека, който бе убил семейството на Стен.
Първият му голям успех. В процеса на операцията Стен, трима извънземни и трима човеци, включващи циганката Айда, бяха предизвикали общопланетна революция.
Въстание, което доведе Имперската гвардия, и групата на Стен бе разкрита, а той самият едва оцеля.
Така и не беше разбрал какво се случи след това с Вулкан. И не искаше да разбере. Предполагаше, че във фабриката е пристигнало ново ръководство.
Но изглежда бе грешал, реши той, докато разглеждаше останките пред него. По-скоро АМ2 бе станала твърде скъпа и рядка, за да е изгодно да се поддържа едно такова съоръжение — тежкоиндустриална фабрика насред вакуума.
Вулкан беше изоставен, окраден и изкормен. Но дори в апогея си той наподобяваше купчина боклуци — сбирщина от сгради, складове и жилищни помещения, използвани и занемарени.
Ала сега изглеждаше, сякаш боговете на хаоса са огледали това дело на човешките ръце, сметнали са го за твърде аматьорско и са решили да нанесат корекции.
Някъде сред тази бъркотия би трябвало да се намира това, към което го бе упътил Махони — поне Стен така се надяваше.
В началото, докато мислеше за онзи загадъчен вик на Махони, той си спомни за Малък мост — светът, който бе закупил преди няколко години, единственият дом, който някога бе имал, ако се изключеше имперската служба.
Малко вероятно. Ако Махони бе имал предвид под „дом“ нещо полезно за Стен — най-добрата теория: оръжие срещу Императора — нямаше да го скрие на място, познато както на Стен, така и на враговете му. А и доколкото му бе известно, Махони бе посещавал Малък мост само веднъж, и то за да го предупреди, че отрядите на Съвета са по дирите му. Едва ли бе най-подходящият момент, за да си създаде тайник.