След убийството на Вечния император, по времето на Тайния съвет, Махони бе намерил за нужно да напусне служба и да се заеме с подготовката на план за премахването на Съвета. Като прикритие той обяви, че, отдавайки се на дълбока скръб за своя господар и приятел, смята да напише пълна биография на Вечния император. В началото е било само прикритие. Но както бе казал на Стен, Махони щеше да е далеч по-щастлив, ако бе останал архивар, вместо да бъде генерал, и затова и архивите му се множаха и ставаха все по-пълни.
Може би ако бе останал архивар, щеше да е жив и досега, помисли си Стен, но побърза да прогони тази идея.
Прикритието се бе превърнало в увлечение, когато Махони откри, че всички биографии на Вечния император са неверни — независимо дали са оторизирани, или не. За тях преднамерено е била предоставяна фалшива информация, избирани са били некомпетентни автори, изследователи и фондации.
Махони се бе натъквал на много и различни версии на едни и същи събития, очевидно предназначени от Вечния император да служат за лъжливи следи.
Стен бе проявил любопитство за това какво ли би могъл да крие Императорът и тогава Махони бе отвърнал: „Почти всичко, за Бога, от това откъде идва и как е станал… всъщност двете най-важни неща. Първото — откъде се взема АМ2 и защо този тип е безсмъртен. И второто… че всъщност е бил убиван и преди.“
Стен бе изпръхтял невярващо и Махони му предложи да прегледа някой път документите. Но събитията се развиваха твърде бързо и твърде кърваво и единственият път, когато си спомни за архивите, Стен си каза, че вероятно наистина съдържат експлозивна информация, но най-мъдро ще е повече да не се сеща за тях. Или, както казват мъдреците, в тази вселена има твърде много неща, които човекът не е създаден да знае.
— Е, добре — рече си Стен. — Но този път човекът ще научи.
А и в известен смисъл Махони бе изгубил живота си заради тези архиви.
Стен се изправи. Готвеше се да се свърже с „Виктори“ и да поръча да пратят товарна совалка и няколко яки носачи. А после той — или някой друг — щеше да се заеме с анализа на находката, докато пътуват към избраната от Стен база на бъдещите операции.
— Вие сте ми приятели, нали?
Стен си спомни за Форте и когато се свърза с „Виктори“, им нареди да пратят носилка с похлупак и изолирана вътрешна среда.
Дан Форте, напълно побъркан, щеше или да бъде излекуван — ако това е възможно, а Стен бе готов да положи всички усилия, — или да живее дълъг и щастлив живот в убежището, което Стен му осигури.
Защото старецът най-вероятно му бе предал ключовете за Империята.
9.
— Успехът ти досега е на границата на чудото — отбеляза сър Еку.
— Поправка — рече Стен. — Не беше нищо повече, освен серия от истински чудеса. Но не мога да продължавам да броя усмивките на боговете. Трябва ми цел. И план. Досега само стрелям напосоки из тъмното.
— Зная колко ти е тежко, когато действаш без план, Стен — рече Рюкор. — Винаги си предпочитал да се придържаш към схемите.
Стен се разсмя, развеселен от този кратък анализ на вероятно най-добрия имперски психолог.
— Ето че разруши още една моя заблуда. А аз все си мислех, че действам импулсивно.
— О, това също е вярно — съгласи се Рюкор. — Помня първия психопортрет, който ти съставих. Находчивостта ти далеч надхвърляше средната, но ти не изпитваше удоволствие, когато се налагаше да действаш във вакуум. Това е типична черта на повечето експерти по специални операции. Предпочиташ илюзията на пълната свобода, но дори тогава трябва да съществува някаква структура.
Тя се намести в резервоара и водата се разплиска.
— В миналото тази структура ти е осигурявала службата при Императора.
Стен потрепери. Самата истина.
— Не е необходимо да се измъчваш от чувството за вина — успокои го Рюкор, която четеше душата му като разтворена страница. — Аз самата съм се изправяла пред подобни неудачи в живота. И също като теб за известно време намерих утеха в лоното на Императора.
Докато Стен обмисляше чутото, сър Еку протегна едно от пипалцата си и докосна скрит ключ. От една ниша се появи дребен робот, оборудван с поднос. След миг Стен отпиваше с благодарност стрег.