Немалка част от тях спяха. Или се забавляваха в центъра за отдих. Съобщението на Кенна не беше изненада за хората от депото. Още преди дни ги бяха предупредили да очакват доставката. Не че имаше какво толкова да се прави. Депото бе почти напълно автоматизирано.
Един сънен оператор отбеляза появата на сигнала в своя дневник. После провери дали автоматизираната система функционира и се върна в койката при момчето, с което я делеше.
За един кратък миг се зачуди дали да не го събуди, за да се позабавляват, ала сънят бързо обори слабото оживление в слабините му и той захърка.
Картината на огромния керван бързо изпълваше монитора. После композицията спря, достигнала синхронизирана орбита със станцията. Сигналите угаснаха. Таблото се озари от светлинки, докато компютрите разменяха съобщения.
Първият шлеп с контейнери се отдели от композицията. Придвижи се бавно в посока към депото, където манипулаторни ръце го прихванаха и изтеглиха на борда.
Ако операторът в този момент гледаше нататък, щеше да забележи, че един от контейнерите се отделя от конвоя и се отдалечава от останалите.
Сянката на депото падна върху сцената. И всичко се скри в мрак.
— Никога вече няма да мога да държа главата си изправена в стрег залата — оплака се Ото.
— И ще ти е от полза — заяви Синд, докато насочваше ловко фалшивия шлеп встрани от останалите шлепове в кервана. — Тъкмо ще поотслабнеш малко. Ще си върнеш момчешкия вид.
— В името на брадата на майка ми, жено, ти нямаш сърце — отвърна Ото, като не преставаше да се озърта за патрулния катер.
Предполагаше, че имат около петдесет и пет минути, преди да приключи обиколката.
— На мен, Ото, ми бе наредено да върша далеч по-малко величави неща.
— Горкото бебче — присмя му се Синд.
Вече привикваше с управлението. В началото бе доста неудобно — в края на краищата от нея се искаше да пилотира нещо като черупка, издълбана отвътре, за да побере стандартна спасителна лодка. В лодката се бяха настанили тя, Ото и неколцина борски воини.
— Когато моят добър приятел Стен ми съобщи, че първата ни цел ще са продажните дюсейбълски политици, помислих си, че старото ми сърце ще се пръсне от радост — призна Ото. — Защото, в името на замръзналия задник на баща ми, няма нищо, което борите да ненавиждат повече от един продажен политик. И ето ме сега тук, край цяла една планета с пепелянки, които да избия. Казвам ти, Синд, много отдавна жадувам да троша черепи на политикани. Кръвта им ще се лее като стрег на празненство. Мъчно ми е само, че може и да не доживея края на тази веселба.
— Ото, престани да се опитваш да ме разчувстваш. Първо, не си чак толкова стар. Второ, утрепал си достатъчно жалки душици, за да се хвалиш цели шест живота. Така че забрави. Няма да се изпълвам със съжаление към теб, нито да прибързвам с думи като: „Щом така смяташ, скъпи, тогава нека клането започне“.
— Не е необходимо да има клане — отвърна Ото. — Достатъчно е да смачкам едно-две вратлета, за да се успокоя. Щастливият бор.
— Не — поклати глава Синд. — И това е последната ми дума по темата. — По това време контейнерът вече се допираше в едно от „парчетата“ на сферата. Той отскочи от стената и пак се долепи. Синд побърза да го стабилизира.
С помощта на леки тласъци на маневрените двигатели тя подкара шлепа покрай външната стена. Скоро след това стигна ремонтния портал и се скачи с него.
— А сега да влизаме вътре — заяви Синд. — И помни, Ото, никакви убийства. Ние сме бойци за свобода, нали не си забравил? Труповете на цивилни граждани са лоша пропаганда.
— Щом настояваш — въздъхна Ото. — Може би все някога ще привикна с тези модерни времена.
След няколко минути те поставиха магнитен заряд на една от вратите, взривиха я безшумно и се озоваха вътре.
Синд натисна два пъти радиостанцията. След секунда получиха утвърдителен сигнал от „Виктори“.
Първа фаза бе приключена.
Синд никога не бе влизала в депо за АМ2. На екрана операцията изглеждаше лесна. Планът, който Килгър бе извлякъл от библиотеката, изобразяваше скучна, функционална постройка. Само че предназначението й бе ключово. Склад и разпределителен център за един от най-ефикасните енергоизточници, откривани някога.
Според плана почти цялото депо бе посветено на тази задача. Оставаха малко жилищни помещения и място за огромен компютър, който да държи нещата под контрол.