Ото и другите бори заеха отбранителна позиция.
— В наши дни младите хора нямат обноски — оплака се Ото. — Те не оценяват опита на по-възрастните. Когато бях малък — толкова малък, че вместо стрег ми даваха мляко, — майка ми ме шляпаше за подобна проява на неуважение. Но защо ли се оплаквам, като никой не слуша. Поне се позабавлявах с лабиринта. Той тупна капрала по гърба. — Какво толкова носиш в тази раница?
Преди капралът да успее да отговори, отекна пронизителен звук, последван от воя на алармите.
Синд дотича откъм центъра на помещението тъкмо когато един глас забоботи навътре по коридора.
„Има метеорно попадение в депото. Мястото на удара е складовият център за АМ2. Всеки момент може да настъпи взрив. На целия персонал се нарежда незабавно да напусне депото. Приложете аварийна процедура 1422А. Не изпадайте в паника. Повтарям, не изпадайте в паника. Опасност от взрив.“
— Да се махаме оттук, преди да е станало по-лошо — извика Синд и те побягнаха — този път свиваха винаги надясно, проправяйки си път през лабиринта.
Из цялото депо същества тичаха към спасителните лодки. Докато сирените виеха, а гласът ги подканяше да не изпадат в паника, те се блъскаха, за да си намерят място на някоя от лодките. След броени минути депото опустя, а пространството около него се изпълни със спасителни лодки, носещи се към планетата.
Скритият в контейнера летателен съд се отдели безшумно от депото.
Тя чукна три пъти предавателя.
Мисията изпълнена.
На борда на „Виктори“ Фрестън прие потвърждението. После даде нареждане на екипажа на „Аойфи“ да прибере малката група, преди да се отправят към дома.
След което се обърна към Стен.
— Готови, сър.
— Продължете.
Докато АМ2-керванът и изоставеното депо следваха своята орбита, „Виктори“ се появи внезапно от хиперпространството. С отворени люкове на ракетометите, сякаш се е озъбил заплашително. Последователно излетяха шест калита.
Преди да попаднат в целта, „Виктори“ изчезна.
Звукът от взрива на огромните количества АМ2 не достигна Дюсейбъл. Кенна и хилядите работници, все още събрани пред корабостроителницата, внезапно усетиха някаква промяна. Странно, необяснимо чувство, когато всички предмети неочаквано губят измеренията си. Сякаш са били преместени в един свят от точки върху лист хартия.
Хората вдигнаха очи към небето. Но то бе изчезнало.
Виждаха само заслепяваща бяла светлина.
Чуха се оглушителни писъци. Тълпата се люшна, завладяна от истерия. Кенна се опитваше да запази самообладание. Той вдигна ръка — този път молейки за тишина.
И тогава изведнъж всичко се върна към нормалното. Бялата светлина изчезна. Пространството възстанови измеренията си.
Кенна си пое мъчително дъх. После сърцето му подскочи — огромният екран в единия край на сцената вече не показваше досегашното изображение. Оттам ги гледаше друго лице. Смътно познато, будещо стари асоциации. Тълпата се разшумя. И тогава Кенна се досети.
Това беше Стен.
— Граждани на Дюсейбъл — избумтя гласът. — Нося ви мрачни вести. Вашите водачи решиха, без да се допитат до вас, да залагат живота ви. И продадоха правото ви на свобода на Вечния император. Сега всички вие сте негови роби съюзници.
Кенна изкрещя истерично на оператора да изключи изображението, но нямаше полза. Не само в тази корабостроителница хората виждаха и чуваха Стен. Предаването се излъчваше по всички канали, на всички честоти на планетата.
— Имайки предвид важността на Дюсейбъл за Империята на злото, нямам друг избор, освен да премахна тази заплаха за мен и всички обичащи свободата същества. Първата атака вече започна. Ние разрушихме депото за АМ2, с което се хвалеше предателят солон Кенна. Освен това унищожихме и пратката с АМ2, която бе и цената, уговорена от вашите юдейски водачи.
Тълпата мълчеше, сякаш хипнотизирана от това лице и от гласа. Кенна се озърна за скривалище.
— Моите сили започват серия атаки срещу вашия свят — продължи Стен.
Хората в тълпата се заозъртаха обезумели, сякаш всеки момент щяха да започнат да се сипят ракети.
— Но искам да подчертая — говореше Стен, — че ние нямаме намерение да причиняваме жертви сред цивилното население. Ето защо сега ще ви съобщя кои военни цели ще бъдат подложени на удари. Съветвам ви да напуснете незабавно тези райони. — Стен вдигна списъка с обречените обекти и започна да чете на висок глас: — В Трети протекторат, оръжеен завод… В Петдесет и пети протекторат, фабрика за инструменти… В Осемдесет и пети протекторат, корабостроителница…