Кенна и сподвижниците му нямаха никакво намерение да изслушват докрай списъка. Стен току-що бе прочел името на корабостроителницата, в която се намираха.
С викове и писъци, призоваващи забравените богове за милост, тълпата напусна двора и се понесе надалече, към лелеяната безопасност.
Кенна бе твърде изплашен, за да се срамува, че бяга заедно с другите.
Ракетата се изви лениво в небето, снижи се на двайсетина стъпки над широкия булевард и бавно се понесе по протежението му, върху набързо монтирания маклийнов двигател. Пътьом оповестяваше:
— Внимание. Аз съм ракета „Кали“. Нося нискообогатено ядрено устройство. Моля, не препречвайте движението. Не бих желала да пострадат невинни граждани.
Минувачите по тротоарите са разбягаха. Прозорци се хлопваха, когато ракетата подминаваше вторите етажи.
В един апартамент момченце се протегна с пръчка да докосне ракетата. Майка му го сграбчи и го дръпна назад.
В Трети протекторат работниците от оръжейната фабрика тичаха към покрайнините на комплекса. Едни пешком, други с гравиколи, а имаше и такива, които се бяха покатерили на гърбовете на другарите си.
Калито се приближаваше бавно, плъзгайки се над главите им.
„Внимание. Внимание. Аз съм ракета «Кали». Моята цел е тази оръжейна фабрика. Моля, незабавно очистете района. Не изпадайте в паника. Взривът е насрочен за след петнайсет минути.“
Без да спира съобщението, ракетата се промуши през една отворена врата в управлението. Някакъв изплашен бригадир я наблюдаваше с ужас как приближава централната работна зона. Там ракетата легна на пода.
„Имате петнайсет минути за евакуация. Моля, напуснете незабавно. Не бих искала да пострадат цивилни граждани… Остават ви четиринайсет минути и петдесет секунди за евакуация. Моля, напуснете незабавно…“
Бригадирът и хората му не се нуждаеха от повече подканяне. Те побягнаха.
В завода за лагери в Четирийсет и пети протекторат ракетата бе заровила нос в кратер.
„… моля, незабавно напуснете района. Заредена съм с двайсет и четири експлозивни устройства. Първото ще се взриви след час. Моля, не се връщайте в района след първия взрив. Останалите експлозиви са програмирани да се детонират на всеки кръгъл час. Предупреждение. Аз съм ракета «Кали». Моля…“
Към кратера се приближи намръщен бригадир, ядосан, че му прекъсват добре платената работа. Той замахна с дълъг два метра стоманен прът.
Ударът попадна в целта. И бригадирът изчезна от лицето на Дюсейбъл, тъй като ракетата избухна.
Две от сградите на завода рухнаха при взрива. Но само бригадирът и четирима от помощниците му пострадаха. Останалите хиляда и триста работници се бяха евакуирали навреме.
Най-голямата корабостроителница на Дюсейбъл беше опустяла. Нямаше ги политиците, нито работниците и журналистите. Бяха се пръснали сред хилядите изоставени персонални и товарни транспортни средства.
От небето се сипеха калита. Падаха без предупреждение.
След две ужасяващи минути корабостроителницата се превърна в димяща дупка, заобиколена от изкривен и разтопен до неузнаваемост метал.
Всички останали площадки за изстрелване също бяха превърнати в димящи кратери. Космопортът нямаше да може да се използва десетилетия.
Стен изучаваше нанесените щети на монитора. Там се редяха картина след картина на разрушение.
Рухнали фабрики и заводи.
Дим и пламъци, бълващи от други поразени места.
Не само една, а трийсет унищожени напълно корабостроителници.
Щеше да мине много време, преди Дюсейбъл да може да представлява някаква заплаха — или да поддържа когото и да било.
Докато погледът му се плъзгаше по сцените на разруха, внезапно го завладя странно чувство. Сякаш главата му се въртеше. Изпълни го усещането за могъщество.
Почти… като бог?
За един кратък миг той осъзна какво е да си като Вечния император.
Потрепери и се отдръпна, отвратен от себе си.