Капитан Фрестън го спря тъкмо когато щеше да напусне мостика. Лицето му изглеждаше озадачено.
— Сър, случи се нещо странно.
— Слушам те.
— Става въпрос за кервана с АМ2. Според един от нашите офицери точно преди да го ударят ракетите, е излъчил необясним сигнал.
— Сигурен ли си, че идва от кораба?
— Да, сър. Проверих го лично — два пъти. Сигналът е кодиран. Естествено.
— И къде е бил пратен? — попита Стен.
— Това е най-странното, сър — отвърна Фрестън. — Проверих сам координатите и стигнах до същия извод.
— Който е?
— Никъде, сър. Бил е изпратен към нищото.
Книга втора
Отровна пешка
12.
Съкрушителният удар на Стен върху Дюсейбъл завари Вечния император напълно неподготвен. Както Стен се надяваше, той бе все още в агресивно настроение, организиращ мащабно преследване на разпокъсани и немощни бунтовници.
Ала когато вестта за атаката бе предадена на Аръндел, Императорът бе завладян от нова трескава активност. Привикани бяха всички военни и политически съветници. Бяха изпратени цели флотилии да охраняват другите депа за АМ2. Дипломати бяха прогонени от топлите си кресла и пратени навсякъде из Империята да търсят нови съюзници.
Ловът на Стен удвои интензитета си, сетне го учетвори.
Ала преди да се разпореди за всички тези неща, Императорът организира най-мощната кампания за заглушаване на новините в цялата история на неговото управление. Заповедта бе разпратена до всички краища на света: не трябваше да се споменава и думичка за Дюсейбъл, нито дори за Кайренес, до второ разпореждане.
Императорските емисари дори не си направиха труда да припомнят какво ще бъде наказанието, ако тази заповед бъде нарушена.
Оставиха това на въображението на своите подчинени.
Но между тази заповед и нейното пълно прилагане имаше един съвсем кратък промеждутък.
Журналистическа ничия земя…
— Тук Ранет, предавам на живо от Дюсейбъл. Днес на Вечния император бе нанесен ужасен удар, когато бунтовническият водач Стен проведе изненадваща атака срещу най-важния имперски съюзник. С едно светкавично действие силите на Стен унищожиха стратегическо депо за АМ2 заедно с доставка, равняваща се на двугодишно потребление. Атаката бе последвана от съкрушителна поредица хирургични удари срещу ключови военни и транспортни обекти. Според висши служители от Дюсейбъл ще бъдат необходими десетилетия, за да се възстановят щетите. Очевидци на нападението разказват, че силите на Стен са направили всичко възможно, за да избегнат невинни жертви в гъсто заселените райони. Загубите сред цивилното население са почти минимални. Високоточните удари са продължили само няколко часа, но през това време, пак според запознати източници от Дюсейбъл, тази някога процъфтяваща планета е била неутрализирана като потенциален транспортен възел и склад за съхраняване на енергоемки материали.
Разрушението, на което сме свидетели тук, и което по преценка на експерти надхвърля няколко трилиона кредита, може да предизвика далеч по-широк отзвук из Империята. Високопоставени източници смятат, че нападението ще нанесе необратими щети върху имиджа на Вечния император. Много съюзници ще започнат да си задават въпроса дали Императорът е способен да опазва приятелите си срещу сходни действия. Някои дори наричат това битка на Давид срещу Голиат, като бунтовникът Стен е…
Ранет се отдръпна рязко назад. Изображението й на екрана внезапно се бе разпаднало. От слушалките проехтя пронизителният писък на заглушителите.
Не й трябваше време, за да разбере какво е станало. Всъщност бе дори леко изненадана, че й позволиха да предава толкова дълго. Не беше разчитала да успее да изпрати повече от първите два абзаца от репортажа си, преди да се намесят имперските цензори.
Ранет задейства двигателите, които щяха да изведат малкия й кораб от скривалището в близост до разрушения дюсейбълски космопорт. Корабът всъщност бе луксозна яхта, която бе получила от бизнесмен срещу обещанието да не споменава името му в поредица от репортажи за използване на робска работна ръка.
В действителност Ранет не би могла да му навреди особено, тъй като не разполагаше с ключови факти. Пропусната възможност, за която все още съжаляваше. Но несправедливостта бе поправена, когато имперските агенти, които я преследваха, почукаха на вратата му с регистърен списък на неговите яхти. Ранет се разсмя при мисълта за неприятностите, стоварили се на главата на нещастния бизнесмен, но после вниманието й бе погълнато от задачата час по-скоро да напусне пределите на Дюсейбъл. Време бе да се притаи някъде. Също както бе направила по време на кървавото управление на Тайния съвет.