Выбрать главу

Сърцата на присъстващите подскочиха. Пойндекс осъзна, че е втренчил поглед в Императора и не смее да го отмести. Но после си даде сметка, че Императорът не го вижда. Лицето му бе безизразно, отдадено на скритите мисли. Той се завъртя с леко поскърцване на креслото и погледна към Аври.

Внезапно я притегли в скута си и тя инстинктивно се дръпна.

Пойндекс трескаво даде знак на присъстващите и помещението се опразни доста бързо. Той излезе последен.

Но точно преди да се озове отвън…

— Пойндекс?

Той се обърна. Аври бе просната гола върху скута на Императора.

— Да, сир.

— Това желание не произхожда от мен — рече Императорът. Той плъзгаше замислено пръст по кожата на Аври.

— Така ли, сир?

— То е от един от моите колеги… отпреди много време. — Пръстите му спряха на едно място. Сетне се събраха като щипци. — Името му е Калигула.

— Да, сир.

— Един доста зъл управник, по мое мнение. Не го е бивало много с финансите, разбира се, но е бил надарен в други области. За съжаление историците се съсредоточават предимно върху личните му навици.

Пръстите му се забодоха дълбоко в плътта на Аври. От устните й се откъсна тихо стенание.

— Доста несправедливо — рече Вечният император.

— Да, сир.

— Прекрасно — добави Императорът.

Пойндекс излезе навън и затвори вратата. Миг преди да го стори, чу писъка на Аври.

13.

Кал’гатеецът сър Танджъри подсвирна пискливо, нарушавайки продължителната тишина, възцарила се и помещението, докато обмисляше думите на сър Еку. Подсвиркването означаваше лек интерес и учудване.

— Сега разбирам — продължи съществото — защо подбирахте думите си толкова внимателно. Щеше да е доста лесно да се разбере неправилно изказването ви, а думите ви да бъдат интерпретирани като прикрит въпрос дали кал’гатейците хранят недоволство от Императора, откакто той се завърна.

— За щастие — отвърна Еку — аз си давах сметка, че разговарям с човек, чийто интелект най-малкото е равен на моя, и не се боях, че по какъвто и да било начин ще бъда разбран неправилно.

Танджъри подсвирна отново, а Еку позволи на пипалата си да трепнат, показвайки колко е доволен от този невидим двубой, продължаващ вече повече от два И-часа. Жалко, помисли си Еку, че от всички забавления, които той намира за стимулиращи интелекта, като исторически анализи или човешката игра го, козината на Танджъри само настръхва от скука, докато увлеченията на Танджъри, от типа на четиримерни уравнения по топология или картографиране на определен участък от вселената в допълнителни, въображаеми пето, шесто, седмо и осмо измерения, за Еку бяха интелектуална мастурбация.

Единствената обща земя, на която се срещаха, бе дипломацията. Но всеки от тях си даваше сметка, че докато се шегува със своя събеседник, в една истинска надпревара въобще няма да се стигне до състезание.

Причината да предпочитат манабийци вместо сънародници на Танджъри за имперски дипломати бе в техния вроден пацифизъм и неутралитет. Кал’гатейците не изпитваха скрупули да се изцапат с кръв, стига да видят някоя възможност да подпомогнат расата си.

— Ако правилно съм разбрал една ваша мимолетна забележка — продължи Танджъри, — вие споменахте името на онзи човек, Стен. И добавихте, струва ми се, че неговият доста причудлив жест да показва интимните си части пред Императора е имал съвсем сериозно съдържание.

— Заключенията ви не са много далече от това, което казвах — потвърди Еку. — Ако обичате, продължете.

— Много романтично. Едно-единствено същество срещу цялата Империя. Или поне така изглежда. Знаете ли, напоследък направих някои анализи, основавайки се на информацията, която ми пратихте. Става въпрос за онзи странен момент, за ситуацията, при която Империята ще се самоунищожи. Имате рядката възможност да пишете достоверна проза.

И двамата знаеха, че възможността Империята да направи самоубийствен скок съвсем не беше проза.

— Та от вашите данни си позволих да направя някои продължения. Напълно в стила на умствените упражнения, които сам сте подхванал. Ако желаете, мога да ви запозная накратко. И така, при настоящата обстановка изглежда напълно възможно едно същество — такова, като поставения извън закона Стен — да разтърси Империята. Ако Империята не съумее да реагира правилно на този на пръв поглед дребен дразнител, не е изключено да последват множество непредсказуеми действия, които да увеличават честотата и силата си за определен период, с което да предизвикат застой в цялата система и в края на краищата — ако възникнат нужните предпоставки — нейното разрушаване.