Обратният код бе изписан на ръка. Мар и Сен? Еку помисли малко и си спомни. Бившите доставчици на имперското домакинство. Еку имаше хубави спомени от тях. И той, като всички останали, имали възможност да се запознаят с обвързаните за цял живот еднополови любовници, бе останал очарован от милкените. За пръв път се запозна с тях на един официален банкет и бе впечатлен от това, че те не само си бяха направили труда да открият и синтезират образци от местната манабийска кухня, но бяха издирили и някои от любимите „ястия“ на Еку. Освен това го поканиха на няколко забави в тяхната прословута „кула от светлина“ — домът им в изолиран сектор на Първичен свят.
Но защо ли се опитваха да се свържат с него? Доколкото знаеше, те се бяха оттеглили в заслужена пенсия.
Той докосна една от сензитивните зони.
Пред него увиснаха две малки холограми. Мар и Сен. Антените им потрепваха.
— Приемете най-доброжелателните ни поздрави, сър Еку — пропяха, сетне изчезнаха. Какво ли следваше — някаква реклама?
Въздухът се изпълни с аромат, ухания от вкусни ястия. Пред него се появи холограмно изображение на димящо плато. То изчезна. Нова холограма, този път на официална банкетна маса.
Ах! Вероятно отново се бяха захванали с доставки и без съмнение, ако сър Еку се намираше близо до Първичен свят, щеше да се възползва от услугите им.
Колко странно, помисли си той. Двамата едва ли се нуждаеха от кредити. Но може би скуката и изолираният живот ги бяха подтикнали да се завърнат в света на бизнеса.
Масата изчезна и отново се появиха Мар и Сен. Те потвърдиха, че са на разположение за изпълняване на поръчки. И предлагаха…
Отекна звън. Еку погледна валхрона и си даде сметка, че закъснява.
Погледът му се спря на времето за проиграване на фиша и той се изненада. Оставаха още трийсет И-минути от записа. Какво ли бяха побрали там Мар и Сен — може би пълния списък на предлаганите от тях ястия и дори как се приготвят?
Много странно. Той побутна фиша настрани. Сега нямаше време да преглежда цялото съобщение на Мар и Сен. Време беше да тръгва за срещата с Танджъри.
Но Еку се поколеба, все още втренчил поглед във фиша. Не. Всичко това наистина не намираше напълно разумно обяснение.
Много, много странно наистина.
Вече закъсняваше за банкета…
Може би по-късно.
Конвоят се носеше през хиперпространството — осемнайсет военнотранспортни кораба и само два малки ескортиращи изтребителя.
Но никой не подозираше нищо за двете акули, прикрити в засада едва на осемнайсет светлинни минути от тях.
— Като рибен пасаж са — подхвърли берхал Флуи, командващият офицер на бунтовническия разрушител „Айслинг“, обръщайки се към своя брат берхал Уолдман, на борда на разрушителя „Аойфи“. — Заслепени от слънцето и пърхащи безгрижно из плитчините — право към разпънатата мрежа. Или — поправи той сравнението си — към вдигнатото копие.
— Как ще процедираме, сър? — попита Уолдман. Той беше с един ранг по-долу от Флуи въпреки общия им ранг като берхали.
— Както бе уговорено — отвърна Флуи. — Удряме ги и разцепваме формацията.
— Една атака и отстъпление?
Флуи се поколеба.
— Най-вероятно, но все пак имай готовност за пълно изтребление.
— Сър, някак не ми се вярва да оставят конвоя с толкова немощен ескорт. Дали да не изчакаме, докато подминат, и да претърсим района, за да сме сигурни, че не ни дебнат изненади, и едва тогава да ги нападнем в тил?
— Заповедта ми остава непроменена, берхал — рече лаконично Флуи. — Ако надушат нещо, веднага ще се пръснат. Имаме възможност да осъществим първия голям удар на бунтовниците и да впишем завинаги имената си в историята.
Уолдман, като всеки хонджоец, се интересуваше далеч по-малко от слава, отколкото от благоразумно оцеляване и печалба, но не посмя да възразява повече.
— По твое нареждане — рече той и обърна гръб на монитора.
Екипажът на „Аойфи“ вече се бе събрал в общите помещения и очакваше команда.
Корабните секунди се нижеха една след друга… докато на екрана светна нулата.
И двата разрушителя преминаха на максимална тяга и се „гмурнаха“ към конвоя.
На борда на имперските кораби завиха аларми и ескортиращите изтребители се стрелнаха между нападателите и конвоя в безполезна проява на храброст и опит поне да ги забавят. Бяха унищожени мигновено.