Стен бе направил проучване в рамките на общата работа по разследването дейността на Съвета. Беше открил, че расата на Кайс е симбиотична и че действителният разум се осигурява от един паразит. С течение на времето паразитът консумираше своя гостоприемник, превръщайки го в немощен инвалид. Кайс, който бе в доста напреднала възраст, вероятно една сутрин е бил намерен да се взира бездушно в слънчевата светлина на прозореца, мърморейки „колко е ярко“, след което тихомълком е бил откаран на родния свят.
— Култът към Вечния император — заговори Синд — вярва, че Императорът е бил отведен, за да общува директно със Свещените сфери, каквото и да представляват те. Но да се съсредоточим върху това, с което разполагаме. Кайс, компютърен гений и неговият помощник, също специалист в тази област. И двамата се интересуват от АМ2. А, и още нещо. С изчезването на Кайс изчезва и цялата събрана от Съвета информация за АМ2.
— Хм — рече Стен, усещайки как в главата му се надигат тревожни сигнали. — Според мен докладът е бил обработван. Най-вероятно след завръщането си Императорът е наредил да се изтрие цялата налична информация и на нейно място е пуснал дезинформиращи сведения.
— Не е изключено — съгласи се тя. — Въпреки това смятам да отлетя за родния свят на Лагут само за да задам няколко глупави въпроса. Освен ако нямаш по-добра идея?
Стен имаше — но тя едва ли би помогнала за разрешаването на този проблем.
— И ти отиваш с нея? — Той погледна въпросително Алекс.
— Имам си други болежки, тъй че отговорът ми е едно голямо „неее“. Щот ми хрумна друга идея. Помниш ли, кат’ бяхме на Алтай и ти се изплаши, че не ти отвръщаше Императорът? След като Искра изтреби студентите?
Стен си спомняше. Много добре. Тогава се опитваше да се свърже отново и отново по специалната връзка с имперския дворец на Първичен свят. Отговаряха му, че Императорът е неразположен.
— Винаги съм си мислел — рече Стен, — че просто ме е избягвал. По някаква причина не се опитвах да открия какво всъщност е станало.
— Мда, ама може Императорът да не е искал да разговаря с теб, момко. Но знаеш ли, аз взех и проверих. На Първичен свят още имаме стари дружки, дето се пенсионираха по времето на „Богомолка“. И после се захванаха с частна охранителна дейност. Та открих край това нещо много интересно. Горе-долу по същото време, макар никой да не го е сверявал. Императорът е посещавал Земята. Без фанфари и прочее.
— Защо?
— Няма как да знам, ама са съмнявам да е ходил за риба. А, и още нещо за тоз същия период. По времето, когато Императорът е ходил, или не е ходил, за риба, някакви момци от един спецотдел са били пратени в имперското имение. Момците от звеното за обезвреждане на експлозиви.
Звеното за обезвреждане на експлозиви бе сапьорски отдел за противодействие. Защо ли Императорът ги е искал на Земята? Стен помисли малко, сетне кимна. Време беше да пратят някой на Земята, за да разбере какво е станало там.
Стен си припомни, че беше ръководил специален отряд за премахване на противници, чиято задача бе да атакува Тайния съвет на Земята по времето на една тяхна среща в дворец на брега на река Умква.
От десетте членове на групата Стен бе единственият оцелял. А те всички бяха дългогодишни служители на „Богомолка“, приятели и колеги.
Още едно място, подобно на Вулкан, със спомени за тежки загуби.
— Добре, ти отиваш — рече Стен. — Но ще търсиш ли нещо конкретно?
— Нямам идея. Първо ще се позавъртя да видя накъде ще ме насочи носът. Ще помоля сър Уайлд да ми отпусне кораб и пилот. Фали се, че има един много опитен, женка на име Хотско. Уайлд каза, че тя била доброволка. Което значи, че сигур в главата й нещо щрака. Та аз си поговорих с нея. Хубавка, ако си падаш по стройни сладурани с талийка, дет’ можеш я обхвана с една ръка. Винаги съм се опасявал да не стана твърде романтичен и да си хвана някоя такава. Само че как да повярваш, че женка кат’ тая Хотско, с нейната дълга коса и святкащи очички, ще се заинтригува от такъв кат’ мен?
Алекс беше назначил Марл, един от обучаваните лично от него агенти и борския полицейски специалист по разузнаване констабъл Паин като действащи офицери в неговия личен проект, програмата за залавяне на чужди агенти, която се осъществяваше с помощта на съгласилия се на двойна игра Хохни. Имперският агент бе видял светлината точно както Алекс бе предсказал пред Марл, след само няколко етапа в подземията на един от най-страховитите борски затвори.