В главата на Еку светна сигнална лампа. Имаше проблем. Гласовете на Мар и Сен звучаха монотонно, безжизнено, сякаш се бяха върнали към бизнеса си, подтиквани от икономическа криза. Но това не беше възможно. Освен ако…
И двете холограми замряха. Мар и Сен гледаха един към друг.
— Мисля, че това е достатъчно дълго, за да може всеки, решил да слуша менюто, да се откаже — съобщи Мар.
— Надявам се — отвърна Сен. — Сър Еку, имаме нужда от вашата помощ. Предполагам, че вие сте нашият зрител сега и всички останали…
Той млъкна и потрепери.
— … че всички останали — продължи, след като се съвзе — вече са се отказали. Ние сме в опасност. Трябва ни контакт със Стен. Нямаме представа дали ви е известно къде се намира той и единствената причина, поради която ви пратихме това съобщение, е, че двамата някога работихте в Трибунала — в онези ужасни дни на петте същества, чиито имена не бих искал да произнасям. Това е единствената ни надежда. Имаме нужда от помощта на Стен. Някой друг също. Не мога да съобщя името на това същество. Но кажете на Стен, че е някой, когото ще си спомни. Кажете му за онова парти и това, което се случи по-късно. В градината. Черната топка на фона на луната, която се появява три пъти в годината. Ако Стен си спомни, кажете му, че това същество е в опасност, че го преследва Императорът. Ние…
Мар го прекъсна:
— Дочухме къде се намира това същество. И ако Императорът научи, че знаем, ще започне да преследва и нас. Не знаем точното местонахождение на съществото. Усещаме, че някъде вън се разпъват мрежи от същества, които ни мислят злото. Рано или късно, ако тези рибари продължават да мятат мрежите си, и ние ще попаднем в тях.
Двете същества се притиснаха едно към друго, малка клетка на обич и спокойствие в една враждебна вселена.
— Не бива да казваме повече — заговори след време Сен. — Предайте на Стен за нашия проблем. Помолете го да ни помогне. Той знае къде сме. Не е необходимо да му подсказваме. И… кажете му, че не бива да рискува. Заявяваме го твърдо, като негови искрени приятели. Ако ще попречи на кръстоносния му поход, нека не се опитва да ни помага. Стен не бива да губи тази битка.
Дракх-хот пилотът Ханелоре ла Сиотат се питаше — както всеки друг би се питал на нейно място в една професия, чиито две важни условия бяха неспособността да се говори, без да се мърдат ръцете, и загрижеността за непосредственото бъдеще — защо ли се бе присъединила към бунтовниците.
Никой освен най-близките й другари не знаеше, че е била пилот на Стен, когато той постави засада на адмирал Мейсън и „Калигула“. Дори и да я бяха изправили пред съда за тази й постъпка, беше готова да заяви, че го е направила по принуда и от страх за живота си, ако не изпълни заповедите му.
В края на краищата се спря на три причини: първо, че за нея Империята се представляваше от твърдоглави старши офицери, които никога не можеха да разберат колко е важно за уменията й да прелети с пълна мощност под всеки от мостовете на столицата на нейната родна планета, и бяха готови при всяка нейна грешка да я свалят от пилотското кресло и да я закотвят за някое бюро. Второ, защото Стен също бе пилот и говореше нейния език. Трето, с бунтовниците щеше да натрупа далеч повече летателни и бойни часове, отколкото ако се придържа към монолитните имперски сили.
Тя се постара да не обръща внимание на четвъртата причина, която бе: Защо не, по дяволите? Подобно разсъждение неминуемо щеше да наведе на мисълта, че пилотите са хора без капчица здрав разум и най-вече тези на такткораби.
Ханелоре слушаше инструктажа на Стен на борда на „Аойфи“ с умерена доза скептицизъм, който Стен не пропусна да забележи.
— Имате ли въпроси, лейтенант? Простете, капитан. Между другото, поздравления за повишението.
Ла Сиотат сви рамене. Повече звездички на пагоните означаваха само повече кредити за среднощните обиколки по клубовете, тъй като сержантите пилоти и адмиралите пилоти все още управляваха едни и същи кораби.
— Последния път, когато ви хрумна онзи грандиозен план — поде тя, — беше нещо от типа на: „Ей, Ханелоре, хайде двамата с теб да устроим засада на онази бойна каруца“. Доста глупаво на пръв поглед, но се справихме отлично и се измъкнахме невредими. Сега искате да го повторим, само че в още по-голям мащаб. Доколкото разбирам, моят такткораб, подкрепен от една нещастна неимперска консервна кутия…
Стен я прекъсна:
— „Аойфи“ ще е там само за да ни дърпа опашките от цепнатината. Няма да вземе участие в екшъна.