— Още по-прекрасно. Та значи един дребосък, без никаква подкрепа от страна на неимперски разрушител, трябва да нападне цял конвой — при това конвой, превозващ най-ценния имперски ресурс — и вие вярвате, че ще успеем с тази мисия? За Бога, не мисля, че дори ще сполучим да избягаме куцукайки, камо ли да постигнем това, дето сте го намислил. Кой ще се погрижи за ескортиращите кораби?
— Няма да има такива.
— Брей! Между другото… как да ви казвам сега? Имам предвид какъв е постбунтовническият ви ранг? Водач? Герой? Предполагам, че няма да се задоволите с едно простичко „адмирале“?
— Опитай със Стен. Без ранг. И без „сър“.
— Добре. Както и да е. Та смятате, че Империята ще остави ценностите си да пътуват без охрана?
— Така смятам.
— Стен, мога ли да попитам как работи часовниковата ви кутия?
— Можеш да подлагаш на съмнение интелекта ми колкото си щеш, но няма да получиш отговор.
Ла Сиотат го гледа втренчено известно време.
— Не жадувам да скачам върху победеното ви тяло — рече накрая. — Нито горя от нетърпение да пусна малко адреналин по жилите си. Но след като ще участвам в гази операция, мисля, че имах право да питам. Родила съм се с близначка и мама казала да хвърлим в реката по глупавата. Добре, капитане. Ще отида да инструктирам екипажа си. Бас държа, че ще им хареса. Безстрашните доброволци в долината на злото и прочее. Някой ден ще трябва да ги попитам как се чувстват, преди да ги пусна в поредния кладенец с лайна.
Малко преди да навлязат в мъртвата система. Стен, Ла Сиотат и екипажът й се прехвърлиха на такткораба „Стернс“. Установиха кодирана връзка между „Аойфи“, „Стернс“ и борския кораб за наблюдение на име „Хеорот“, който продължаваше да следи от невидима орбита, достатъчно далече от планетата с предавателната станция.
И после зачакаха.
По стар навик преди всяка битка Ла Сиотат се затвори в микроскопичното помещение, наричано капитанска каюта, а всъщност не по-голямо от гардероб с разгъващо се бюро. Все пак беше някакво усамотение на един кораб, на борда на който вместо врати имаше завеси. Успя не без известни усилия да се съблече, след което се изкъпа с водата, която бе взела от „Аойфи“, ароматизирана с масла от родния й свят. Изрисува лицето си с бойните цветове на своя род, прочисти ума си от злото, сладострастието и желанията.
Беше готова за битка.
Зачуди се какво ли прави сега Стен — който заемаше другата миниатюрна кабина на такткораба. Какви ли обичаи използваха на неговия свят? Ако въобще имаше такива.
За миг изпита желание да прекоси тесния коридор и да почука любезно на вратата му…
Тя се сепна. Отново се върна към упражненията, прочиствайки и това желание от ума си. Облече чист комбинезон и се опита да поспи.
В съседното помещение Стен вече спеше дълбоко. По някое време се събуди. Яде. Не мислеше за нищо друго, освен за вкусовете в устата си, за бръмченето на двигателите, за шегите и смеха на тринайсетте души на борда на „Стернс“, които се бяха събрали в каюткомпанията, опитвайки се да надвият опасенията от предстоящия кървав сблъсък.
Отново заспа. Може би дори сънува.
И да беше така, умът му бе затворен за всякакво външно наблюдение до момента, когато го пробуди воят на сирените.
Стен погледна към пулта. Бяха изминали по-малко от четири корабни дни от пристигането им в системата.
Хеорот: До всички бойни станции! Засякох приближаващ се…
Аойфи: Всички на бойни позиции!
Стернс: Видяхме ги.
Стен, от борда на „Стернс“: До всички кораби. Поддържай радиомълчание!
Трите кораба наблюдаваха как огромният конвой се изнизва от хиперпространството точно пред тях.
АМ2. Два пъти по-голям от конвоя, който бунтовниците бяха нападнали от засада край Дюсейбъл.
Един комуникационен офицер от „Хеорот“ засече кратък радиообмен между конвоя и предавателната станция. Той сдържа първоначалния импулс да се опита да го разкодира. Вместо това докладва за предаването.
— До всички станции — обяви със спокоен глас Стен. — Включете записващите и проследяващи устройства. Останете в готовност… Сега! Капитане! Пълна тяга!
Ла Сиотат изпълни незабавно. „Стернс“ се стрелна право към гигантския конвой.
Комуникационният офицер на „Хеорот“ „видя“ паниката на конвоя. Не се случи нищо реално, освен че конвоят започна да излъчва на много честоти.