— Мис Ла Сиотат — продължаваше Стен, — искам да изстреляте „Кали“… на самостоятелно управление… район на целта… конвоят на екрана… по моя команда…
— Мис Касталионе — обърна се на свой ред Ханелоре към своя оръдеен офицер.
— Прието…
— Целта е въведена, сър.
— Изстрел — нареди Стен.
— Огън!
Огромната ракета-корабоубиец излетя от огневия силоз на „Стернс“.
Екраните на „Хеорот“ засияха.
— Конвоят отново се свързва със станцията — докладва борският комуникационен офицер. — Станцията отговаря… посоката на сигнала неизвестна, мощността значителна… сигналът преминава в електромагнитния субохват… според компютрите това е Омикрон субдве и ксета три… досега не е известно използването на този спектър… В името на брадясалата ми майка!
Доста странният възглас от страна на комуникационния офицер бе в резултат от факта, че целият конвой внезапно бе извършил сепуку — чудовищен, взрив, наподобяващ избухването на свръхнова! Експлозията далече надхвърляше по мащаби дори попадението на „Кали“ в конвоя с АМ2 край Дюсейбъл.
Секунда по-късно друг монитор пред него го осведоми, че предавателната станция на мъртвата планета също се е саморазрушила.
На борда на „Стернс“ всички монитори се претовариха и гръмнаха.
По някое време блесна един от резервните монитори. Показваше третичен сигнал от ракетата „Кали“. Всъщност на екрана нямаше почти нищо. Касталионе пусна проверка на всички налични честоти.
Нищо освен парсеци и парсеци, и парсеци.
Ла Сиотат се опитваше да запази спокойствие, сякаш всеки ден присъстваше на сцени, в които конвои от по хиляда кораба се взривяваха пред очите й.
— Е, добре — рече тя. — Вече няма да подлагам на съмнение интелигентността ви, но нещо с битката не се получи.
Стен не отговори незабавно. Вместо това вдигна микрофона за обща връзка.
— „Хеорот“ „Стернс“. Капанът щракна ли? Вектор?
— „Хеорот“. Потвърждение.
— Засичате ли ориентиращ сигнал?
— Не. Продължаваме с анализа.
Едва сега Стен се усмихна.
— Направо чудесно — рече той.
— И какво постигнахме?
— Постигнахме — заговори бавно Стен — поредния удар върху репутацията на Императора. Лишихме го от огромни количества АМ2, които се надяваше да предаде на своите верни слуги. Наистина огромни.
Усмивката му продължаваше да се разширява. Ла Сиотат го погледна скептично — не беше сигурна, че чува цялата история.
Така беше, макар че тактиката да изскочиш от храстите и да викнеш „бау“, след което Големият страшен вълк изведнъж пада и умира, не се оказа никак лоша — въпросът бе, че едва ли щяха да могат да го повторят, дори да засекат нови конвои с АМ2.
Стен си бе дал сметка, че едно от основните оръжия на Императора — фактът, че само той можеше да ръководи доставките на АМ2 — се бе оказало нож с две остриета. Също както стопяването на запасите от АМ2 след изчезването на Императора бе в състояние да заглуши всеки опит за преврат, така и тактиката с внезапно изскачане от шубраците, приложена от Стен, можеше да породи хаос и икономически срив в Империята.
Вероятно. Поне докато Вечният император не предприеме контрамерки.
Но по-важното бе, че „Хеорот“ бе записал сигнала, излъчен към мистериозното нищо, този път от предавателната станция.
Ако успеят да разкрият тази цел… Стен щеше да е на крачка по-близо до откриването на АМ2.
И на още една крачка до унищожаването на Вечния император.
14.
41413… 31146… 00983… 01507…
Далеч отвъд обхвата и на най-чувствителния сензор, отвъд патрулните маршрути на борите, един имперски разрушител, преустроен на летателен съд за специални операции, стовари насред космоса такткораб и изчезна.
Тактическият кораб, напълно обезоръжен, с демонтирани оръдейни системи, заменени от мощни електронни устройства, се плъзна неуловимо към Ви, борския роден свят и столица на съзвездието Лупус. На борда имаше едва петчленен екипаж, плюс една агентка от Вътрешна сигурност, току-що приключила първоначалното си обучение.
09856… 37731… 20691…
Корабът излезе на далечна орбита около набелязаната планета, прикрит зад една от луните й, в очакване да настъпи определеното предварително време.