Но сега — о, каква радост само — небесата им се усмихнаха и гурките бяха свободни. Какво благодатно съобщение им бе донесъл този варварин Пойндекс.
Не че Четабахадур му беше простил за грубото поведение. Някой ден, разбира се, щеше да го убие.
Ако пък не сполучи, тогава синът му щеше да убие сина на Пойндекс.
Защото гурките имаха много дълга памет.
Пойндекс се забавляваше да гледа как жената на име Басийкър се унижава пред Вечния император.
— О, господарю, аз съм заслепена от великолепното ви присъствие. Краката ми треперят. Умът ми е обхванат от треска. Езикът ми надебелява и не мога да оформям думи, с които да възхвалявам величието ви.
Пойндекс прикри усмивката си. По негово мнение езикът й се справяше отлично. Новата върховна жрица на Култа към Вечния император се беше проснала на пода на канцеларията на своето божество.
— Можеш да станеш — подхвърли Вечният император. Пойндекс беше изненадан колко сериозно беше изражението му.
Басийкър се изправи на колене, удари главата си няколко пъти в пода, сетне бавно се надигна. Пойндекс мярна блясъка на задоволството в очите на Императора и се поздрави за избора на заместничка. Басийкър бе запомнила уроците му и се бе справила далеч по-добре, отколкото очакваше.
— Седни, ако обичаш — покани я Императорът. — Ще желаеш ли нещо освежително?
Басийкър приседна в посоченото кресло, но застана на ръба, сякаш дори мисълта да се отпусне бе богохулство.
— Благодаря ви, господарю. Но позволете на тази скромна търсачка на истината да откаже на любезното ви предложение. Достатъчно ми е да поглъщам свещените еманации от вашето присъствие.
Пойндекс не се съмняваше, че единствената движеща сила в живота на тази жена бе личната й амбиция. Беше мършава и с набръчкана бледа кожа, на неопределена възраст, с грозновато лице, остри зъби и очи, ситни като мъниста. Прилича на плъх, помисли си Пойндекс.
— Както желаеш — махна великодушно с ръка Императорът.
Басийкър кимна и дръпна туниката под костеливите си колене.
Императорът посочи купчина документи на бюрото.
— Запознах се с предложението ти за реорганизации — рече той. — Впечатляваща работа.
— Благодаря ви, господарю — отвърна Басийкър. — Но едва ли бих се справила без вашето вдъхновение. Да си призная честно, заварих култа в истински хаос, наследен от моята предшественица — Зоран. Целта ни е да ви възвеличаваме… и да изучаваме постулатите ви за вашата божествена мисия. Но тези неща са били забравени напоследък.
— Виждам, че си добавила нова програма — рече Императорът. — Предложение да се построят центрове за поклонение във всички големи градове на Империята.
Бисийкър склони глава.
— Надявах се да получа одобрението ви.
Пойндекс вдигна поглед, за да сдържи смеха си. Очите му се спряха на една картина на Императора. Беше свръхромантичен, прекалено мускулест портрет на Негово Величество в героична поза. Рисунката беше спомен от Битката при Портите, която, ако се съдеше по портрета, Императорът бе спечелил собственоръчно. Пойндекс знаеше добре, че неговият господар никога не е участвал директно във въпросното сражение.
Това бе само една картина от цяла галерия, величаеща Императора. Останки от безвкусната колекция на Танц Суламора. Получили заповед да я съберат наново, агентите на Пойндекс бяха открили картините при боклуците на музея. Сега висяха в красиви рамки по стените на имперската канцелария. Ефектът беше, меко казано, смущаващ. Всички тези свети императорски очи, които са втренчени в него. Все едно да халюцинира от развалена наркотична бира.
Той насочи вниманието си към разговора. Мъничките очи на Басийкър сияеха по-ярко.
— Ваше Величество, това предложение е нищо, сравнено с моето истинско видение — продължаваше да нарежда тя, като се тресеше от възторг. — Виждам храмове, посветени на вашата личност във всеки град на Империята. Където вашите поданици се събират, за да се къпят в сиянието ви.
— Наистина? — попита Императорът. — Нямах представа, че имам толкова много потенциални последователи.
— Но как може да е другояче, господарю? Не е ли казано в светите писания, че скоро последователите ви ще бъдат повече от звездите в небето? И че ще възхваляват името ви като единствения истински бог?