Дори Императорът изглеждаше засрамен от думите й. Той се закашля в шепа.
— Ах… да. Както го представяш… мисля, че виждам смисъла.
— Липсват ни само средствата, господарю — заяви смело Басийкър. — За да осъществим тази програма.
Императорът се намръщи.
— Вече ви пратих значителна сума. Не е ли така?
— О, така е, господарю. — Басийкър се люшна назад. — И по мое мнение не е справедливо да заделяте дори това. Този, който почита, трябва да плаща и цената. Вашите последователи, господарю, са тези, които трябва да финансират проекта. Не мисля, че едно живо божество трябва да плаща за собствените си храмове. Но ние — вашите верни последователи — нямахме дори тази възможност, господарю. И, страхувам се, вината за това пада само върху политическите ни водачи. Те са твърде заети да пълнят собствените си джобове.
— Много добре казано — кимна Императорът. — Освежителна мисъл.
Той се обърна към Пойндекс.
— Започвам да се изморявам от тези дърдорковци в парламента. Ще ми се най-сетне да се задавят с лелеяните кредити. Съберете се с Аври и измислете някакъв фонд за поддръжка. Една лоялна последователка като тази жена не бива да моли за пари за толкова важно дело.
— Да, Ваше Величество. Ще бъде изпълнено незабавно.
Императорът се обърна към Басийкър.
— Имам една молба.
— Каквото пожелаете, господарю.
— Искам да прегледаш всички членове и да отделиш най-запалените.
— Готови сме да дадем живота си за вас, господарю.
— Да… макар че винаги има такива, които са по-увлечени от останалите. Знаеш за какво говоря.
Басийкър кимна. Думата „фанатични“ остана непроизнесена.
— Нека те организират нещо като ядро. Решил съм да преминат през специална подготовка. Хората на Пойндекс ще се погрижат за това.
— Да, господарю.
— И да останат в готовност, докато се свържа с тях. А след това да действат незабавно и без колебание.
— Да, господарю. Имате предвид… някоя специална мисия? И сигурно ще бъде опасна?
— Да. Вероятно самоубийствена.
Басийкър се усмихна.
— Разбирам какви хора ви трябват.
Пойндекс потрепери. Нищо ново нямаше в това да се използват религиозни фанатици за убийци. Но представата за облещен култист с окървавен нож бе малко обезпокоителна. Той побърза да прогони образа. Колкото и страшна да бе идеята, в нея се таеше голям потенциал.
— Чудесно. Значи се разбрахме — отвърна Императорът. — А сега… ще помоля да ме оставиш…
Басийкър скочи на крака.
— Разбира се, господарю. Благодаря ви, че ми отделихте от безценното си време.
Тя отново падна на колене и три пъти удари главата си в пода.
— Да се свети името ви, господарю. Да се свети…
После си тръгна.
Императорът се обърна към Пойндекс. На лицето му грееше доволна усмивка.
— Невероятно. Те наистина вярват, че съм бог.
— Без никакво съмнение, Ваше Величество — потвърди Пойндекс, но инстинктът му за самосъхранение го сдържа да не отвърне с усмивка. — Вярата им може да е малко… детинска… но несъмнено е искрена.
Вечният император погледна към вратата, през която току-що бе излязла Басийкър.
— От устите на младенците — промърмори той. Сетне се пресегна и извади бутилка скоч от чекмеджето на бюрото. Наля си и отпи бързо. После пак си наля.
— Сега. От възвишеното към чистата, неподправена човешка глупост — заяви Императорът. — Имам оплакване от моя шамбелан относно теб.
Пойндекс повдигна вежди.
— Да, Ваше Величество?
— Изглежда, нещата, които те помолих да свършиш, са стигнали до него. Говоря за наградите. Та той трябва да подготви специална церемония. Церемония, която, искам да подчертая, трябва да е след не повече от две седмици.
— Много съжалявам, сир — произнесе привел глава Пойндекс. — Вината е моя. Всъщност едва ли нещо може да ме извини.
— Не знаеш колко си прав — изпръхтя недоволно Вечният император. — Може между нас да си говорим, че тези неща са незначителни, но, Пойндекс, във време на война медалите и отличията срещат добър отзвук сред обществото. Особено във времена като сегашните.
— Да, Ваше Величество. Съжалявам, Ваше Величество. Ще се поправя.
— Няма значение — рече Императорът. — Прати ми списък. Аз ще свърша това. — Той поклати глава. — Напоследък имам чувството, че върша сам всичко.