Ото смръщи гъстите си вежди.
— Не знаех за това — рече той. — Смятах, че са известни предимно с оръжейната си промишленост.
— Както вече казах… това беше преди Таанската война. После се появи старият Танц Суламора с императорските пари и имперското влияние. И преди да се усетим, превърна целия район в огромен военнопромишлен комплекс. А после… когато войната приключи…
— Ах-ха — обади се Алекс. — Лошият късмет, за който говорех.
— Не можеш да ядеш пушки — намеси се Мар.
— Именно. Заводите останаха без поръчки и цялата икономика рухна.
— Но… в името на брадата на майка ми… защо не са ги преустроили за друго?
— Невъзможно — отвърна Стен. — Нужни са огромни инвестиции и прочее. Представям си какво им е било, когато Императорът се завърна. Вярно, че прати мен, за ги вербувам за идеята. Но беше много по-лесно — и по-евтино — да ги остави на произвола. За да си умрат тихо.
— Ама те не искат да си идат тихо — заяви Алекс.
— Не забравяйте — припомни им Рюкор. — Сър Еку каза, че работата съвсем не е сигурна. Все още трябва да ги убеждаваме.
Стен кимна.
— Каза също така да им организираме голямо шоу. Проблемът е, че колкото и да се оглеждаме, не виждам с какво можем да се похвалим. Нямаме легиони от войници, които да инспектират, нито ескадрили да прелитат над главите им. Всеки с малко ум в главата ще се досети, че е достатъчно Императорът да духне и ще ни помете.
— Не виждам нищо страшно. — Сен се намести в креслото. — Първо, те са тук, за да се срещнат с теб. Не с легиони и ескадрони.
Сен приседна на пода и Мар се настани до него.
— Императорът разполага с пълен набор флотилии и войски — допълни той. — И нашите приятели сами могат да се уверят докъде го доведе това. До пълен провал.
Рюкор се завъртя в резервоара и водата леко се разплиска.
— Косматите имат право — рече тя на Стен. — На твое място щях да се вслушам в думите им.
— Че аз се вслушвам, дявол го взел! — тросна се Стен. Той погледна към приседналата на пода двойка. — Какво сте намислили?
— Ако искаме да се метнат при нас в леглото — отвърна Мар, — трябва първо да създадем подходящо настроение.
— С други думи, малко любовна игра — изкиска се Сен. — От каквато са били лишавани в нещастния си живот.
— И ти, Стен, ще трябва да ни помогнеш — добави Мар.
— Аз ли? Как?
— Време е, о, Велики водачо на революцията, да дадеш почивка на сивото си мозъчно вещество — провикна се театрално Сен.
— Ще трябва да слезеш от сияйните висини на водачеството — продължи в същия подигравателен дух Мар — и да се смесиш с простолюдието.
Стен ги гледаше с нескрито подозрение.
— И после какво?
— Ами… да поработиш. Да миеш тигани.
— Че защо ще правя нещо такова? — вдигна вежди Стен.
— Защото в този случай, скъпи ни Стен — рече Мар, — дипломацията се ражда в кухнята.
— Ще устроим тържествена вечеря — кимна Сен. — За към двеста любовни птички.
— И когато приключим със загиновите — вдигна пръст Мар, — те ще са паднали на колене и ще протягат ръце към теб.
Стен беше готов да възрази. Не на идеята за тържествена вечеря. Напротив, тя беше чудесна — особено когато тук бяха имперските готвачи. Но колкото и да му харесваше, някак не се връзваше с мисълта, че ще трябва да мие тигани, за да спечели нечия симпатия.
И тогава видя усмивката на лицето на Килгър. Ото почти беше захапал лапа, за да не се разхили. Рюкор преднамерено избягваше да го поглежда, но друсането на резервоара я издаде.
Стен въздъхна.
— Какво чакате тогава? Захващайте се.
Присъстващите се надигнаха. Стен също излезе.
Най-търсеният човек в Империята. И освен това Герой на революцията.
А сега повишен до Главен мияч на тигани за Каузата.
Стен изтри пилешката мазнина в престилката си и пое съобщението от вестоносеца.
— Официално потвърждение — рече той. — Загиновите пристигат утре вечер.
— Нямаме много време — оплака се Сен.