Останалите гости също изглеждаха покорени от атмосферата.
В продължение на два часа Сен и Мар управляваха керван след керван от вкусни ястия. Независимо дали бяха предназначени за хора или извънземни, те бяха посрещани с еднакъв ентусиазъм.
Вече всички присъстващи се подпираха с лакти или техните чуждоземни еквиваленти — на масата. Разговаряха оживено, сякаш бяха стари приятели.
Като капак Мар и Сен бяха разпечатали сувенирни менюта за всички членове на загиновската делегация.
— Винаги го правим — съобщи Мар. — Съществата обичат да показват вкъщи колко добре са си прекарали. А това е и чудесна реклама за нас.
— Не е реклама, Мар — поправи го Сен. — Не и в този случай. Спомни си, че вече сме революционери. Военният термин е пропаганда.
— Същата работа — изпръхтя Мар.
— Така е, но „пропаганда“ звучи доста по-романтично.
Стен трябваше да признае, че сувенирното меню наистина изпълнява отлична пропагандна функция.
На обратната страна имаше негова снимка, заобиколен от двамата майстори-готвачи Мар и Сен. Отпред Сен бе дал място на своята тема: „ГОЩАВКА ЗА ВСИЧКИ СЪЩЕСТВА“.
Ето какво бе човешкото меню:
СУПА
Унгарска доматена с водка
Скаридена Мисо Саки
САЛАТА
Сурова риба по камбоджански
Салата домати, краставици и кисело мляко
ПРЕДЯСТИЯ
Планински миди по баски
Руски блини и хайвер
Задушени гъби по арменски
ОСНОВНИ
Пиле по ямайски
Мароканско печено агне
Филе от сьомга на скара
Кебап от печени зеленчуци „Мескита“
ГАРНИТУРА
Ливански оризов пилаф
Домати с розмарин
Черен боб и ориз по кубински
ДЕСЕРТ
Чийзкейк „Ню Йорк“
Шведски палачинки със сладко от боровинки
Ястията, включени в менюто за извънземни, бяха също толкова впечатляващи.
Стен видя, че Мар наднича откъм вратата. Помаха му. Време беше.
Стен се обърна към Соейзи и рече:
— Мисля, че ни викат за кафе и бренди.
Тя се засмя.
— И пури ли?
— И пури — обеща Стен.
— Водете ни, сър Стен.
Докато се изправяше, Стен даде знак с палец нагоре на Мар. Всичко вървеше според плана.
— Ето каква е нашата позиция — говореше Моши-Камал. Вторият член на тройката, управляваща загиновите. — Готови сме да се присъединим към вас, но искаме гаранции.
— Не мога да ви помогна с последното — рече Стен. — Помнете, започнах този разговор с твърдението, че шансовете определено не са на наша страна. Ако се присъедините към нас… може да е като скок в пропастта.
— Но, сър Стен, поведението ви не съответства на настоящото твърдение. — Сега говореше Труиз, извънземният член на тройката. — Вие се биете добре. В действията ви има логика и липсват стремежи към самоубийство. Освен това имахте доста успехи.
— Може да ви се струва така, но не е съвсем — отвърна Стен. — Императорът имаше доста лоши дни. Той може да си го позволи, а при нас дори един е достатъчен, за да приключим.
— Защо сте толкова откровен с нас? — зачуди се Соейзи. — Очаквах да излъчвате повече оптимизъм. Командвате флот. Имате победи. Съюзниците ви се множат. — Тя махна към уютното помещение, украсено по идеи на Мар и Сен. — Седите тук в разкош, ядете отбрани ястия и показвате пръст на Императора и хрътките му. Защо не се хвалите с успехите си пред нас?
— Бих могъл — съгласи се Стен. — Но проблемът е, че спечеля ли ви веднъж, няма да мога да разчитам на вас. Когато се случи нещо ужасно — а обещавам ви, че ще се случи, — ще видите, че съм ви лъгал. И ще ме изоставите. Не бива да има съмнение — това е война до пълно унищожение. Императорът никога няма да ни остави на мира. Изгубим ли — обречени сме.
— Това ми е ясно — заяви Труиз. Мъничките пипалца под очите й бяха зачервени от раздразнение. — Но картината, която ни нарисувахте, е твърде черна. Дайте ни поне някаква надежда.
Стен се наклони напред.
— За момента благодарение на действията ми силите на Императора са разхвърлени навсякъде из звездната карта. На няколко пъти успяхме да го принудим да гони собствената си опашка, но едва ли ще продължава още дълго. За момента са ми нужни две неща. Резерви. И благоприятна възможност. Без първото ще е трудно да се възползвам от второто.