— Смятате ли, че подобна възможност ще ви се удаде? — попита Моши-Камал.
Стен изглеждаше, сякаш е потънал в дълбоки размишления после кимна.
— Без съмнение — излъга той. — Рано или късно все нещо ще се случи — нещо, от което да извлечем полза.
— И ние бихме искали да сме там — заяви Соейзи. — Това… същество вече е непоносимо за нас.
— Принуждава ни да се превърнем в негови безволеви слуги — добави Моши-Камал. — Тъпче ни. Загиновите имат дълга памет. Всички ние произлизаме от хора на труда. Класата на потисниците ни натика в тъмни дупки, пълни с опасни машини.
— Това е вярно — присъедини се Труиз. — Всички наши предшественици са избягали от някой деспот. Не можем отново да се обричаме на живот, от който сме бягали.
— Знаете ли — просъска Соейзи, — че той дори се представя за божество? Има последователи, които твърдят, че бил свещено творение. Искат да вдигнем в градовете си храмове. Това е толкова… отвратително!
Стен реши, че коментарът е излишен, вместо тона огледа присъстващите.
— Значи ще се присъедините към нас… без да се подсигурявате?
— Без никакви условия — потвърди Моши-Камал. На ваша страна сме.
— И може би ще успеем да решим първия проблем добави Соейзи.
— Как по-точно?
— Ами, за резервите — заговори Труиз. — Предполагаме, че разполагате с повече жива сила, отколкото кораби и оръжия?
— Правилно — кимна Стен.
— Но сигурно си давате сметка, че притежаваме хиляди фабрики — оставени ни от Вечния император, чието предназначение беше да се строят кораби и произвеждат оръжия.
— Зная, разбира се — рече Стен. — Чух обаче, че повечето били затворени. Вероятно машините са ръждясали и излезли от употреба.
— Само част от тях — отвърна Моши-Камал. — Повечето са в отлично състояние. Едно от предимствата и недостатъците на загиновите. Не можем да гледаме как една машина се разпада и отива за скрап.
— Хората останаха без работа — обясни Соейзи. — Но въпреки това поддържаха фабриките.
— Да не искате да кажете, че заводите и фабриките ви са само консервирани? И че е достатъчно да пратите разпореждания и веднага ще започнат да произвеждат оръжия?
Пипалцата на Труиз помръднаха от задоволство.
— Можем да започнем производство до една И-седмица — рече тя. — Събирайте войниците си.
Сега вече Стен се нуждаеше само от подходяща възможност.
Бледият, строен грб’чев се извисяваше над Синд. На темето му аленееше голямо петно, сочещо повишено любопитство.
— Молбата ви е доста необичайна — рече той. — Малко хора са идвали на това място.
Синд погледна към ниската постройка, чиито огледални стени отразяваха заобикалящите я градини.
— Не разбирам защо е така — рече тя. — Мястото е толкова красиво.
Грб’чевът натисна едно копче и вратата се плъзна встрани. Той придружи Синд вътре.
— Сър Кайс обичаше красотата — рече. — И много добре я разбираше.
Синд се усмихна едва забележимо.
— Научих за тази особеност на сър Кайс от моите изследвания — призна тя. — Той е бил доста сложно същество. Дори за един грб’чев.
— Дори за един грб’чев — съгласи се придружителят й. — Но това ме връща на първата ми забележка. В нашата култура сър Кайс е герой. Неговата интелигентност, изобретателност и предприемчивост вече са придобили митични характеристики. Превърнахме неговата стара щабквартира в музей. В място за поклонение в известен смисъл. — Синд и нейният водач прекосяваха фоайето. — Но според мен само същество от нашата култура би могло да оцени сър Кайс.
— В такъв случай приемете извиненията ми от името на моята раса — рече Синд. — В края на краищата едва ли някой ще спори, че грб’чевите са едни от най-интелигентните същества в Империята.
— Това е вярно — съгласи се нейният придружител. Очевидно в този момент скромността е излишна.
— А сър Кайс несъмнено бе най-умният грб’чев за своето време — допълни Синд.
— Някои дори твърдят, че това е така за всяко време.
— В такъв случай как едно разумно същество — особено студент като мен — да не поиска да се запознае от първо лице с мястото, където е живял и работил сър Кайс?