— Вие сте много умна млада жена — отбеляза придружителят. Те свиха по коридора и пред тях се отвори нова врата. Озоваха се в библиотеката, в другия край зад монитор бе седнал човек.
— Това е един щастлив ден за вас и вашето изследване — обяви придружителят, забелязал присъстващия. — Както казах преди, малцина човеци споделят интереса ви към сър Кайс. Един от тях работи в нашия музей. И за моя изненада посещението ви съвпада с деня, когато е на работа. — Придружителят потупа човека по рамото. Мъжът се обърна. На лицето му грееше любезна усмивка.
— Мис Синд, позволете да ви представя един от нашите старши научни сътрудници… сър Лагут.
Лагут се надигна и протегна ръка. Двамата се здрависаха.
— Приятно ми е да се запозная с вас — заяви той. — Удоволствие, с което за малко да се размина. Днес е денят ми за почивка, но един от колегите ми се разболя…
— Щастлива случайност — вметна придружителят.
— Да. Щастлива случайност — повтори Синд, като оглеждаше от горе до долу плячката си.
Нямаше никаква случайност. Нито пък щеше да е щастлива — за Лагут.
Неведнъж през нощта Лагут се бе будил с ужасяващата мисъл, че рано или късно някой ще дойде за него. Огромни същества с решителни, сурови лица. И винаги облечени в черно. Понякога с кървави зъби. Повтаряха едно и също: „Лагут, ти знаеш твърде много. И заради това ще трябва да умреш.“
Жената, изправена пред него, бе от същия кошмар, но в по-приемлив вид. Тя не носеше оръжия и вместо огромни бивни имаше малки, бели зъби.
— Ти знаеш прекалено много, Лагут — заговори Синд. — И ако не ми помогнеш… ще трябва да те премахна.
— Аз бях само обикновен служител — изстена Лагут.
— Не мога да се съглася. Като член на Тайния съвет, отговарящ за доставките с АМ2, едва ли си бил обикновен служител.
— Нямах никаква власт. Изпълнявах заповеди. На никого не съм сторил нищо!
— Самото ти присъствие там означава, че си заговорничил с убийците на Императора — възрази спокойно Синд. — Що се отнася до властта… хиляди същества, чиито роднини са умрели от глад заради недостига на АМ2, биха искали да си поприказват с теб.
Лагут нямаше какво да възрази и наведе глава.
— Така че, Лагут, искам да си развържеш езика. Защото или ще станеш жертва на убийците на Императора, или на тълпата. Почти ми е мъчно за теб.
— Ще ми помогнете ли? — помоли Лагут. — Ще кажете ли на сър Стен, че съм ви съдействал?
Синд позволи на гласа си леко да поомекне.
— Да. Ще му кажа за теб. — После рече повелително: — А сега говори, Лагут! Кажи ми всичко!
И Лагут заговори. Разказа й за странната програма, която бе създал по искане на сър Кайс. Предназначението й вероятно било да търси откъде Императорът се сдобива с АМ2. Поне това бе казал Кайс на членовете на Тайния съвет.
— Но имам усещането, че всъщност не се интересуваше чак толкова от АМ2. Търсеше нещо по-дълбоко и по-лично.
— В какъв смисъл? — попита Синд.
— Събрахме всичко, което бе известно за АМ2. От състав до няколкото маршрута, които доставките обикновено следват, преди така мистериозно да бъдат прекратени. Въведохме всичко това в невероятния компютър, който той бе направил. — Лагут посочи малкия терминал в единия край на библиотеката. — Там е връзката с него. — И сега съществува. Ала за съжаление се съмнявам, че друго същество на този свят би могло да разкодира програмата, която той написа, за да го използва.
Синд реши да го отклони от темата за гения на Кайс.
— Продължавай. Нямам много време.
— Да. Както казах, въведохме цялата информация за АМ2. Но освен това вкарахме и всичко, което е известно за Императора. За целта поискахме помощта на сър Пойндекс.
Синд се ококори.
— Пойндекс? И той ли е забъркан в това?
— Абсолютно — потвърди Лагут. — С Кайс имаха обща игра. Не зная каква. Но Кайс използва информацията, за да го издърпа в нашия кръг. Тъкмо той направи Пойндекс член на Тайния съвет, та очевидно бяха сключили някаква сделка.
— Очевидно — потвърди Синд. Интересна информация, но се съмняваше, че ще може да я използва. — Добре. Значи вкарахте всякакъв род необработена информация в компютъра. И после какво? Какво научи Кайс?
— Не съм сигурен — отвърна Лагут. — Но зная, че се натъкна на нещо. Защото изведнъж придоби много развълнуван вид, а той не беше от емоционалните същества. Както и да е, стана неспокоен. Нареди да се спре програмата и после замина. Ужасно бързаше.