Мадоера дъвчеше замислено долната си устна.
— Пратете първо крайцерско подразделение в директна атака срещу бомбардировачите — нареди той. — И установете връзка с „Неошо“. Наредете му да избягва стълкновения, да се отдалечи в открития космос и да докладва. Капитане, прехвърлете такткорабите си тук.
— Да, сър.
— Сър… „Неошо“ не отговаря. Не го виждаме на екраните.
Дори не бе забелязал кога са унищожили разрушителя.
Мадоера разтърси глава.
— Добре тогава. Поддържащата група да се изнесе далече встрани. И предайте на „Парма“…
— Сър, сигнал от „Парма“. Четири попадения. Контролният център е повреден. Всички оръдейни станции са на ръчно управление. Изглежда, има повреда и в машинното.
Друг глас, далеч по-изплашен:
— Откъде се взеха…
Отривиста команда:
— Тишина на всички станции! Докладвайте, както са ви обучавали.
Мадоера запази спокойствие.
— Имате ли връзка с втора крайцерска група?
— Тъй вярно. Но е силно нарушена от радиосмущения.
— Наредете им да избягват битката. Да се отдръпнат зад „Парма“, зад „Геомус Роял“ и да летят на зигзаг без привидна цел. Да не влизат в бой с бунтовниците и да не се опитват да запазят връзка с тактическата група.
— Съобщението е изпратено, сър. Имаме потвърждение.
— Добре, капитане. А сега да завъртим каруците в кръг…
Мадоера нареди на останките от тактическата група — повреден кръстосвач, неговият флагман и останалите — да заемат кълбовидна формация с честа промяна на позициите, за да не стават лесни мишени. Не прати нови заповеди на двата тежки крайцера, които бе заделил за атака по фланга.
Вероятно щеше да ги загуби, но все пак биха могли да всеят смут сред бунтовниците, достатъчно, за да успее да осъществи някакъв пробив.
— Сър — обърна се към него вахтеният. — Повикване от „Алексиев“. Докладват, че…
„Геомус Роял“ се разтърси от внезапен удар. Писък на метал и хора. Мигащи светлини, превключване на аварийно захранване. Мадоера усети, че му се повдига, когато маклийновите генератори внезапно се изключиха и той литна в безтегловност, а после — след броени секунди — светът отново се ориентира на „горе“ и „долу“.
— До всички станции, докладвайте за повреди…
„Аойфи“ приближаваше на пълна мощност „центъра“ на бойното поле. Берхал Уолдман стоеше зад дежурния офицер, стиснал толкова силно стоманената облегалка, че пръстите му бяха станали безчувствени.
Разрушителят му бе в челото на формацията. Другите четири кораба също бяха хонджойски — офицери и войници, вдигнали се на бунт, за да превземат корабите си и да се присъединят към бунтовниците. Всички се бяха заклели да отмъстят за „Айслинг“.
— До всички подразделения, до всички подразделения — говореше Уолдман. — Прехвърлете контрола на оръжейните системи на моя кораб… по моя команда… сега!
Корабите се подчиниха. После:
— До всички станции, готови за изстрелване… Много добре… Прицел… вражеският кръстосвач… гоблини, на половин тяга… Запуск!
От силозите на корабите излетяха противокорабни ракети от среден клас и се стрелнаха към „Парма“.
— Цел… вражеският кръстосвал — повтори берхал Уолдман. Той игнорира своя оръдеен офицер — тя дори не беше на борда на „Аойфи“ при разрушаването на неговия кораб-близнак. Това беше негова забава.
— Запуск на „Кали“. По един силоз на кораб… оператори на „Кали“, поддържайте постоянен контакт с ракетите си… атака!
Имперският кръстосвач избълва огън, докато противоракетните му батареи и лазери откриваха стрелба по приближаващите се ракети от хонджойските разрушители. Във всеобщата суматоха целеуказващите системи объркаха чудовищните корабоубийци „Кали“ с по-малките „Гоблин“ и не подредиха правилно приоритетите си.
Един „Гоблин“ проби защитата и унищожи две оръдейни станции — и четирийсет мъже — на „Парма“. А след това удариха и две калита. „Парма“ се разцепи по средата, после още веднъж и още веднъж, превръщайки се в лавина от отломки.
Хонджойските кораби се насочиха към „Геомус Роял“.
На главния екран пред Мадоера имперските единици загасваха една по една. Други излъчваха непрестанни автоматични сигнали за тежки повреди.
Повече не можеше да търпи. Флотски адмирал Мадоера взе микрофона и се обърна на обща честота: