Тук, в Норвегия с правата върху книгата се сдобива „Базар“, който между другото е издателят на „Краят на кръга“ за Швеция, Дания и Финландия. „Базар“ е скандинавско издателство с норвежки собственик, създадено от Йойвин Хаген през 2002 г. Хаген, който разпознава успешната книга дълго преди своите конкуренти, е същият, който представи „Алхимикът“ и творчеството на Паулу Коелю в скандинавския Север и който през 1998 г. откри друга една книга, в която останалите норвежки издателства не вярваха: „Хари Потър“. В Норвегия „Шифърът на Леонардо“ е издаден в над 250 000 екземпляра и стои в списъка на бестселърите от момента на своето представяне през май 2004 г.
А аз пиша това дълго преди да е започнало коледното пазаруване.
Какво общо има „Шифърът на Леонардо“ с „Краят на кръга“?
Абсолютно нищо.
Е, абсолютно нищо, с изключение на няколко любопитни и напълно случайни общи черти.
Въпреки че „Шифърът на Леонардо“ и „Краят на кръга“ са две съвсем различни книги, не е трудно да бъдат сравнени помежду си. Както отговорих, когато през септември 2004 г. Кайа Кошвол направи репортаж за приликите между двете книги: „Радвам се, че написах моята книга пръв. Инак сигурно щях да бъда обявен за плагиат“.
Защото:
• И в двете книги става въпрос за загадки, свързани с Исус.
• И двете книги поставят под въпрос начина, по който Новият завет представя живота, учението и смъртта на Исус.
• И двете книги са критични към догмите и митовете около Исус.
• И двете книги твърдят, че Църквата е променяла впоследствие части от учението на Исус, за да отговаря то на вижданията на нейните ръководители.
• И двете книги изтъкват, че Исус се е оженил за Мария Магдалина и че техните наследници на свой ред сключили бракове в европейските кралски дворове.
• И двете книги почиват на теориите, изказани в „Светата кръв и свещеният Граал“.
• И двете книги изобилстват от теологични конспиративни теории.
• И двете книги разказват за тайни ордени, братства и франкмасони.
• Централна роля и в двете книги, колкото и да е чудно, има албинос.
• Главният герой и на двете книги е учен.
• Главният герой и на двете книги пътува из Европа в търсене на отговор на загадката.
• И двете книги си играят с чувството ни за непознатото, скритото, завоалираното — и разкриват тайни, които малцина посветени са носили с векове.
Това са приликите, които притеглят „Краят на кръга“ в пазарното подводно течение на „Шифърът на Леонардо“.
Същевременно е лесно да се посочат разликите. Изхождайки от американската култура, „Шифърът на Леонардо“ има доста критично отношение към позициите и догмите на католическата църква. Романът вплита историята на изкуството в екрана на една историческа заблуда. За разлика от него, сюжетът на „Краят на кръга“ се върти около археологията. А и археологът албинос Бьорн Белтьо със сигурност не е Индиана Джоунс. Докато „Краят на кръга“ е умерен и на места развитието — бавно, Дан Браун е написал силно завладяваща книга, интелектуален ребус в опаковката на екшън трилър. Академичен разказ тип Джеймс Бонд, който ни запленява и забавлява. Той поставя предизвикателство пред разбирането ни относно всичко между историята на изкуството и теологията.
Или?
Като следствие от забележителния успех на „Шифърът на Леонардо“ възникна един доста необичаен, международен литературен дебат. Дебат върху съдържанието и тезите в книгата — както и за скритите граници между истина и измислица, между наука и фантазия.
Дебатът набира скорост особено в християнски кръгове, но също така и сред историци, специалисти по история на изкуството и, естествено, теолози. Въпреки че Дан Браун подчертава, че „Шифърът на Леонардо“ е и си остава само роман, в увода на книгата и в още по-голяма степен в интервюта, както и на своята лична страница www.danbrown.com, той доста ясно намеква, че противоречивите измислици в книгата — всичко от свещения Граал и скритото послание в творбите на Леонардо да Винчи до душевността и посланието на Исус — са реални или се основават на държани в тайна истини.
Представата на много читатели, че фактите зад застъпеното в „Шифърът на Леонардо“ фактически са истина, е предизвикала множество дописки до вестници, уеб дебати и рубрики по целия свят. В Норвегия критиката е започната от Бьорн Аре Давидсен, който в рубрика в „Афтенпостен“ от 30 юни 2004 г. упреква критиците, благоговеещи пред „научно обоснования шедьовър“ на Браун. Тук, в Норвегия, по-голямата част от дебата протече по интернет и в страниците с читателски писма в печата. На www.forskning.no специалистът по история на религията Асбьорн Дирендал публикува статията „Шумът около Шифърът на Леонардо“, в която той критично и изчерпателно разглежда много от теологичните и изкуствоведски твърдения в книгата. Една от забележките на Дирендал е, че намеквайки, че криминалната интрига е изградена около една скрита истина, Дан Браун приканва към дебат и спор, което отново генерира внимание и продажби.