Следя я.
Той се навежда на бюрото.
— Учените започнали да изследват пирамидата с модерни технологии. Скоро открили, че има много повече галерии, отколкото били открити до момента. Фактически около петнадесет процента.
— Не е толкова изненадващо.
— Изобщо. Но петнадесет процента, мистър Балто! Доста много е. И това не е всичко. Чувствителната апаратура засича голям метален предмет, локализиран на седем метра под основата на пирамидата.
— Съкровище?
— Разбирам, че сте обсебен от съкровища. Все пак може да се каже, че всичко, което се намира в една пирамида, по дефиниция може да се разглежда като съкровище. Наличието на метали в една египетска пирамида само по себе си не е чудно. Но не е ставало въпрос за някой ковчег от злато или сбирка от мед или желязо. По размер и масивност металният обект бил от такъв характер, че изследователите трябвало да повторят измерванията неведнъж, преди да се почувстват сигурни, че стойностите са верни. Поставяйки сканиращата апаратура в различни ъгли и позиции, те успели да изготвят скица на металния обект. По-точно на неговите контури.
— И какво видели?
Уинтроп се изправя и отива до шкаф, в който има сейф. Избира кода. Вратата се отваря със стон. Уинтроп изважда черна папка, която донася до бюрото, отваряйки през това време ципа й.
— Това е копие на скицата на намерения обект — казва.
Листът се намира в прозрачна найлонова обвивка, която той ми подава. На пръв поглед обектът на скицата прилича на совалка.
Постепенно разбирам, че тя наистина изобразява совалка.
Издължен корпус, малки криле, опашка.
Вдигам поглед към Уинтроп.
— Миналата година достигнахме до галерията, където се намира корабът — казва.
— Какво е това?
— Не виждате ли?
— Прилича на совалка.
— Космически кораб.
— Космически кораб?
— Точно.
— Почакайте. Космически кораб, повредил се, така че да се забие под Хеопсовата пирамида по време на неуспешен опит за кацане в пустинята? — питам хапливо.
— Не, не! Разбрахте ме погрешно. Космически кораб, над който е построена самата Хеопсова пирамида — пояснява Уинтроп.
Удостоявам го с поглед, напомнящ тъжно куче. Онзи, който казва: „Нали не искаш да повярвам на тези врели-некипели?“. След това въздъхвам дълбоко.
Той продължава:
— Може би сте запознат с противоречивите теории на швейцареца Ерих фон Деникен?
— Аха! За посещенията на извънземни същества на Земята далеч в миналото?
— Абсолютно правилно.
Поглеждам надолу към листа със скицата на приличащия на космически кораб апарат. Поглеждам към Уинтроп.
— Не говорите сериозно? — възкликвам.
Той изважда от черната папка схеми, гъсто изписани с математически формули.
— Изчисления — казва и бута документите към мен. — От НАСА са оценили аеродинамичните параметри на апарата. Ще съобразят бъдещите космически кораби с този модел.
Скръствам ръце пред гърдите. Чувствам се дискомфортно. Не защото му вярвам. А защото характерът на лъжите му предполага, че те крият друга тайна, може би още по-плашеща.
— Космически кораб под Хеопсовата пирамида — промърморвам. Саркастичният тон няма никакъв ефект върху него.
— Разбирам, че не е лесно да повярвате — съгласява се той. Сякаш вече е успял да ме убеди.
Навеждам глава наляво. След това надясно. Сякаш имам болка във врата. Сръбвам си от чая. Хладен е и има вкус на нещо, което можеш да очакваш да ти сервират в палатката на някой богат бедуин насред пустинята.
— Искате да ме убедите, че Хеопсовата пирамида е била издигната върху древна совалка? — казвам провлечено.
— Нека повторя — космически кораб. Предполагаме, че е бил един от спускаемите апарати на по-голям кораб-майка в орбита около Земята.
— Да, разбира се.
— Изглеждате скептично настроен.
— Скептичен? Аз? По никакъв начин. Но кажете ми, как ще обясните защо египтяните са построили една огромна пирамида над кораба? „Гаражът“ едва ли е съществувал като концепция преди пет хиляди години…
— Те са гледали на апарата като на нещо свещено. Небесният кораб на Бог.
— Трябва да е било доста дразнещо за космическите същества да се върнат накрая и да намерят върху кораба си такава тежка, грамадна пирамида!