Той дори не се усмихва. Въобразява си, че е спечелил доверието ми.
— Нещо трябва да се е объркало още в самото начало — казва. — Може би са се разбили. Може би корабът не е успял да излети. Пясък в механизмите? А възможно е астронавтите им да са умрели при съприкосновението с атмосферата на Земята. Или заради нашите бактериални култури. Не сме сигурни. Все още сме в стадий на догадки.
— Значи не сте се опитвали да завъртите ключа на запалването?
— Не сме опитвали наистина досега. — Колебае се. — Съществува още една теория.
— Не се и съмнявам.
— Може да се предположи, че целта на кораба никога не е била да се връща. Че мисията му е била да пренесе група същества, без съмнение човекоподобни, които да останат тук, на Земята.
— За какво им е било да остават?
— Може би са искали да колонизират планетата ни? Може би са искали да се размножават, доколкото можем да си представим. Има такива, които вярват, че тези същества са моделите на библейските разкази за красиви, високи ангели. Те са били по-големи, по-високи от нас хората. И неописуемо красиви. От религиозната история знаем, че понякога ангели са имали неблагоразумието да оплодят земни жени. Така че, генетично погледнато, трябва да сме имали общ произход.
Смея се.
Той мълчи.
След това питам:
— И вие вярвате на всичко това?
— Трябва да се приемат фактите, мистър Балто.
— Или лъжата.
Гледам го. Дълго. Най-накрая червенината излиза под формата на две червени рози на бузите му.
— А ковчежето? Каква е връзката?
— Ще разберем, когато ни го предадете.
Смея се с грухтене.
Той продължава:
— Надяваме се, че съдържанието на ковчежето може да ни заведе до тези създания от Космоса. Не задължително да стигнем до онези, които са се приземили, едва ли са безсмъртни, въпреки че кой знае — повдига театрално поглед към небето, — но до потомците им. До рода им. Може би ще открием послание. От тях до нас. Наскоро четох във вестника за финската лекарка Рауни-Леена Лууканен, която е не само експерт по съвсем земни болести като синузит и хемороиди, но също така и по пацифистката философия за същества от чужди слънчеви системи. Тя поддържа постоянен телепатичен контакт с хуманоидите, прекосяващи небесния купол над главите ни. От всичко, доверено й, впечатлих се от факта, че те боравят с шест измерения, пътуват надлъж и нашир из времето и пространството, както и това, че тяхна делегация е чакала, за да поздрави Нийл Армстронг, когато той направил първите си стъпки на Луната. Най-удивителното от всички твърдения на Лууканен е, че те, също като мен, са вегетарианци. А любимата храна на тези хуманоиди е ягодов сладолед.
Хиля се. Възможно е да му се струвам някак недоверчив.
— Можете да си мислите каквото си искате — казва с острота в тона.
— Това и правя.
— Представих ви факти. Всичко, което знаем. И в което вярваме. Нищо повече не мога да направя. Можете да ми вярвате. Или изобщо да не вярвате.
— Ето това мога да ви обещая.
Той прочиства гърло и се размества на стола си.
— Какво представлява Общността за международни изследвания?
— А! — Плясва той с ръце. Въпросът му допада. Безопасен е.
От типа въпроси, които биха могли да поддържат разговора в продължение на час или два на някой от коктейлите, които той редовно посещава заедно със своята красива млада съпруга, която естествено има връзка с треньора си по тенис.
— О-М-И — изрича, сякаш трябва да се приготвя за произнасянето на всяка буква, — ОМИ е научна организация. Основана през 1900 година от най-изтъкнатите изследователи и учени на времето. Целта е била да се обединят знанията от различните клонове на науката в една обща банка познание.
Сякаш е пуснал запис, предназначен за класовете ученици, дошли на посещение.
— Нека се върнем мислено назад във времето! — Разтваря ръце. — Началото на века. Нов оптимизъм! Растеж. Идеализъм. Индустрията ражда все нови и големи отрасли. Разцъфтява нова ера. Има само един проблем. Знаете ли какъв е той?
— Не.
— Никой не е мислил за друго, освен за собственото си малко поле на изследване. Именно това е била голямата идея зад създаването на Общността за международни изследвания: да следи развитието в науките, да координира, да свързва учени, които биха могли да имат полза от сътрудничеството едни с други, накратко, да мисли в цялостност в хаоса от самостоятелни единици.