— Странно — казва Даян. — Обикновено не защитаваме с парола обща информация. Единствено информация за персонала. Възможно ли е някой от тези крале или пророци да работи при нас? — кикоти се тя.
— По някой краткосрочен проект? — предлагам аз.
Тя поглежда нагоре към мен.
— Каква е тази реликва?
— Един бог знае. Потърси на Йезекил.
— Кой?
— Пророк Йезекил. Имаше препратка.
Получава четири резултата. Три от тях са заключени. Достъпният препраща към институт „Шимър“.
— Знаеш ли нещо за институт „Шимър“? — питам.
— Център, обединяващ изследователската дейност в областта на археологията и теологията. Освен всичко друго.
— Опитай с Варна. В-а-р-н-а.
Намираме седем документа. Един от тях препраща към труда на татко. Друг препраща по-нататък към хоспиталиерите. Трети към манастир в Малта. Следващият се отнася за текущите разкопки на професор Лайлуърт. Друг един сочи към институт „Шимър“. Останалите три са заключени.
— Потърси Рен льо Шато!
Тя ме поглежда.
— Рен льо Шато! — повтарям аз.
Тя се покашля и се мъчи известно време, докато успее да изпише името правилно и да намери точната френска буква.
Получаваме 18 резултата. Достъпът до повечето е забранен.
Даян разпечатва достъпната информация, която разказва за младия, беден свещеник, намерил пергаменти, чието съдържание е все още неизвестно, но което също така било от такова естество, че той се сдобил с цяло състояние. Намеква се за връзки с кръстоносните походи, рицарските ордени и за конспирации, свързани с масоните и духовни братства.
— Можеш ли да потърсиш всички разкопки, в които ОМИ е участвала? — питам.
— Луд ли си? Ще трябва да седим тук до утре!
— Ами разкопките, водени от Макмълин и Лайлуърт от името на общността?
— Разбира се. Но може да отнеме известно време.
Наистина отнема време. Списъкът е дълъг. Докато погледът ми се плъзга по редицата места и години, попадам случайно на Аия Напа в Кипър, Хси фенг-коу в Китай, Тюмен в Сибир, Карбала в Ирак, Аконкагуа в Чили, Туле в Гренландия, Себерсун в Дания, Лахоре в Пакистан, Коацакоалкос в Мексико, Хартум в Судан.
В полето срещу много от точките стои ASSA и някаква дата. Даян пояснява, че ASSA означава Archaeological Satellite Survey Spectro-Analysis Available. Това е сателитна снимка, базирана на магнитни и електронни измервания на почвата. Подобна геофизична картина може да открие руини на много метри под днешното ниво на почвената обвивка. Същата бележка стои и в полето на Варна (манастира „Верне“), Норвегия. Сателитната снимка е била направена миналата година. Чел съм за техниката в международни специализирани списания.
— Сателитът беше изведен в космоса през януари миналата година — казва Даян.
— Можеш ли да ми намериш снимката? От Варна?
С една търпелива въздишка и усмивка, които едва ли се полагат на всички взискателни учени, Даян слиза в хранилището в мазето, за да потърси сателитната снимка. Но тя не е там.
Греъм Лайлуърт лично се е подписал, че взема папката.
— Нека продължим — казвам. — Какво имаш за хоспиталиерите?
Има маса документи. Намираме препратки към институт „Шимър“ и към мита за Кивота на свещените тайни, който на свой ред препраща към Манастира на Светия кръст югозападно от стария град в Йерусалим. Манастирът бил основан около 300 година на мястото, където легендата и библейската история твърдят, че Лот засадил тоягите на тримата мъдреци, изпратени от Бог. Тоягите пуснали корен и се превърнали в дърво. Легендата разказва, че кръстът, на който разпнали Исус, бил направен от същото това дърво.
Според мита за Кивота на свещените тайни, свещеният сандък бил пазен в Манастира на Светия кръст до 954 година. Тогава той бил откраднат и отново скрит на тайно място. Не съществуват никакви исторически отпратки към сандъка, докато кръстоносците не го предават за съхранение на Ордена на рицарите хоспиталиери през 1186 година.
— Потърси на Греъм Лайлуърт! — моля аз.
Компютърът открива 40 документа. Почти всички са статии от вестници и рецензии в специализирани списания. Но достъпът до последните 4 документа е забранен.
— Потърси на Трюгве Арнцен!
Машината намира 5 документа. Всички са заключени.