Вездесъщ закон в литературата е да се показва, а не да се казва. Но има истини очевидни, които не се нуждаят от художествена мотивировка, за да се убеди читателят в тяхната достоверност. Например необходимо ли е да се пишат романи (или драми), да се създават галерия от образи и системи от личностни отношения, за да се убеди читателят, да речем, в достоверността на истината, че… богатият живее добре, а бедният — лошо?
Подобна очевидна истина са цифрите, които говорят как са разпределени националните богатства на силветийската държава. Такава очевидна истина са фактите, които разкриват кой всъщност управлява силветийския народ. Тия истини са очевидни, затова не се нуждаят от художествена защита.
Силвеция е богата атлантическа държава, природата я е дарила щедро с надземни и с подземни блага. На север виреят златни пшеници, на юг цъфтят портокали и сладкодайни лозя, безбройни стада из планините дават мляко, което мирише на здравец и бор. Подземните й недра са благословени с всякаква руда, а риболовните й флотилии браздят океана чак до Антарктида. Но като във всички държави, където законът е съобразен с волята на бога Ваал, покровителя на богатствата, сто свръхбогати фамилни (цифрата е приблизителна), сто свръхбогати фамилии владеят трите четвърти от посочените богатства; десет хиляди богати фамилии (цифрата също е приблизителна) се разпореждат с половината от останалата четвъртина, другата половина от останалата четвъртинка е предоставена на четиридесетмилионния силветийски народ.
Тези данни са съобразени с показанията на компютрите, които са на служба в Националното статистическо управление на Силветийската република. От само себе си се разбира, че Националното статистическо управление не е дало гласност и няма намерение да дава гласност на тия данни в никакъв специален документ или справочник. Данните, за които става дума, са на разположение на ония лица, които дохождат в управлението с препоръчителна бележка, подписана лично от държавния министър на информацията. И въпреки че такива бележки се издават само веднъж или два пъти в годината, и то на хора, които са абсолютно верни на бога Ваал и се подчиняват безпрекословно на законите му, данните за разпределението на националните богатства са известни на всички и всеки обикновен силветийски гражданин може да ги докаже по най-примитивен начин, със смятане на пръсти, без да обработва морета от статистически материали, както добросъвестно правят електронните изчислителни машини.
Понастоящем Силвеция е република, управлява се от правителство и президент. Правителството се избира от парламентарно мнозинство. А парламентарното мнозинство се образува или от една политическа партия, или от няколко партии, съюзили се помежду си върху обща политическа платформа.
Споменатите „сто“ (цифрата е приблизителна) свръхбогати фамилии съвсем не управляват страната непосредствено. Те възлагат на свои доверени хора да множат богатствата им, а сами живеят безгрижно, пътуват по света със свои яхти и самолети, играят на рулетка в световноизвестни казина и се развличат с префинен разврат. Жените на това общество обикалят бижутерийните магазини по булевард „Република“, устройват концерти, като ангажират най-известни шоу-изпълнители; по-възрастните, със запазена жизненост, си избират любовници-жиголи. Смелчаците мъже пък ходят на лов за лъвове, заобиколени поне от половин дузина професионалисти ловци. Деловите интереси на тия хора се защищават от банки, тръстове и монополи — национални и транснационални; защищават се от дузина закупени вестници и списания; от радиото и от първите канали на телевизията, тъй като „стоте“ притежават основния пакет от акции на Дружеството за разпространение на вътрешна и международна информация.
Ръководителите на банките, монополите, тръстовете и картелите са видни хора, образовани, с вълчи нюх и опит във финансовите битки и в познаването на местните и международните валутни пазари. Те получават огромни заплати, притежават немалка част от акциите на предприятията, които ръководят, затова техните интереси и интересите на „стоте“ образуват едно неразривно цяло. В това „цяло“ те са активната страна, сивото мозъчно вещество, а „стоте“ — те са просто наследници на капитали, паразити.