— Заповядайте, Компютър, ще ми е приятно да ви видя — принудено-любезно го покани той.
Сред аскетичната обстановка в дома на Харлан загладеното, отпуснато тяло на Финдж внасяше дразнещ елемент на епикурейство. В родното място на Харлан — 95-ия — имаше тенденция към спартански стил в мебелировката и той никога не изгуби напълно вкуса си към семплотата. Столовете, направени от металически тръби, бяха облицовани с фурнир в убит цвят, който макар и по не особено сполучлив начин, имитираше дърво. В единия ъгъл на стаята имаше някаква неголяма мебел, която представляваше още по-голямо отклонение от възприетия в Сектора стил.
Финдж почти веднага я забеляза.
Компютърът допря топчестия си пръст до нея, като че да провери от какво е направена.
— Що за материал е това?
— Дърво, сър — отвърна Харлан.
— Истинско? Естествено дърво? Удивително! Навярно се използва в родното ви Столетие?
— Да.
— Ясно. Всъщност правилата не забраняват това, Техник… — Той потърка пръста, с който бе докоснал предмета, в страничния шев на крачола си, — но ми се струва, че не е препоръчително да се създават предпоставки културата от родното Столетие да оказва каквото и да било влияние върху живота на Вечния. Истинският Вечен възприема културата на Сектора, в който попадне. Аз например за пет години едва ли съм ял повече от два пъти от енергетични кухненски съдове.
Той въздъхна.
— И все пак винаги ми се е струвало ужасно нечисто това съприкосновение на храната с материята. Но аз не се предавам. Не се предавам.
Погледът му отново се спря върху дървения предмет и като скри ръце зад гърба си, той запита:
— Какво е това? Какво е предназначението му?
— Библиотека — отвърна Харлан.
Той почувствува спонтанно желание да запита Финдж как понася този „нечист“ допир на ръцете си до собствения си гръб. И нямаше ли да му изглежда по-чисто, ако дрехите и самото му тяло бяха от чисти и благородни силови полета.
— Библиотека? — Финдж учудено повдигна вежди. — В такъв случай всички неща върху поличките са книги. Така ли?
— Да, сър.
— Оригинални екземпляри?
— Само оригинали, Компютър. Открих ги в 24-ия. Например тези тук са издадени в 20-ия Век. Ако… ако решите да им хвърлите един поглед, много ще ви моля да бъдете внимателен. Макар че страниците са били възстановени и направени непромокаеми, все пак те не са като лентата. Трябва много предпазливо да се разгръщат.
— Няма да реша, бъдете спокоен. Няма и да ги докосна. Представям си — оригинали, пълни с оригинален прах от 20-ия Век. Истински книги! — засмя се той нервно. — Навярно искате да кажете, че и страниците са от целулоза?
— Да — кимна утвърдително Харлан. — Целулоза, която за по-голяма трайност е направена непромокаема.
Той отвори уста, за да си поеме дълбоко въздух, като едва успяваше да запази спокойствие. Беше нелепо от негова страна да се отъждествява с тези книги и да чувствува пренебрежението към тях като пренебрежение към самия себе си.
— Смея да твърдя — упорито продължаваше Финдж на същата тема, — че цялото съдържание на тези книги може да се преснима върху двуметрова лента и да се побере върху един нокът. Какви са всъщност те?
— Това са подвързаните томове на едно списание за новини, което се печата в 20-ия Век.
— И вие ги четете?
— Това са само няколко тома от пълната колекция, която притежавам — гордо отвърна Харлан. — Нито една библиотека във Вечността не може да й съперничи.
— Ах, да, вашето хоби. Сега си спомням, че веднъж ми споменахте за влечението си към праисторията. Удивен съм, че вашият Наставник изобщо ви е разрешил да се интересувате от такава глупост. Тотално разхищение на енергия.
Харлан стисна устни. Той реши, че Финдж явно се стараеше да го нервира до такава степен, че да го лиши от способността да разсъждава трезво. Не биваше да допуска това в никой случай!
— Вероятно сте дошли да поговорим по отчета ми — каза Харлан с равен глас.
— Да, именно.
Компютърът се огледа, избра си един стол и предпазливо седна.
— Вече ви загатнах по видеофона, че отчетът ви не е пълен — каза той.
— В какво отношение, сър? (Спокойно! Спокойно!)
Устните на Финдж се изкривиха в нервна усмивка.
— Какво друго ви се случи, което сте пропуснали да споменете в отчета си? — запита той.
— Нищо, сър — отвърна той с твърд глас, но видът му беше гузен.
— Хайде, Техник, недейте така! Известна част от времето си вие сте прекарали в обществото на младата дама. Или поне е трябвало да го направите, ако сте се придържали към пространствено-хронологичното указание. Надявам се, че не сте дръзнали да го нарушите, нали?