Гузната съвест на Харлан го бе съкрушила до такава степен, че той дори не беше вече в състояние да се отбранява от предумишлено изразеното съмнение в професионалната му компетентност.
— Стриктно следвах указанието — това бяха единствените думи, които той можа да отрони в отговор.
— И какво се случи? В отчета си не сте включили нищо от разговорите си с жената.
— Просто… не се случи нищо, което би представлявало някакъв интерес — отвърна Харлан с пресъхнали устни.
— Но това е просто абсурдно, Техник. На вашата възраст и с вашия опит, струва ми се, не е нужно да ви напомням, че не Наблюдателят е този, който ще прецени кое би представлявало интерес и кое — не.
Финдж не откъсваше очи от Харлан. Сега те бяха станали по-сурови и по-нетърпеливи и не съответствуваха на мекия тон, с който той водеше разпита.
Харлан отлично забеляза това и ласкавият глас на Финдж не го заблуди, но все пак привичното чувство за дълг го зовеше. Наблюдателят е длъжен да съобщи всичко. Наблюдателят бе само един свръхчувствителен реактив, когото Вечността хвърляше във Времето, когато се наложеше. След като набавеше необходимите проби от съответното Столетие, отново го изтегляха обратно. При изпълнение на служебния си дълг Наблюдателят нямаше собствена индивидуалност; всъщност той изобщо не бе човек.
Почти механично Харлан започна разказа си за събитията, които не беше включил в доклада си. С професионалния тренинг на Наблюдател той възстановяваше разговорите дума по дума, като имитираше тона на гласа и изражението на лицето. Правеше го прекрасно — така се вживяваше в разказа си, че почти забрави, че щателният разпит на Финдж и собственото му болезнено чувство за дълг го водеха към признание на вината му.
Само когато достигна до крайния резултат на този пръв дълъг разговор, той се запъна и черупката на безпристрастен Наблюдател, в която бе скрил собствените си чувства, се пропука.
Финдж му спести останалите подробности, като внезапно вдигна ръка и каза с рязък, нервен глас:
— Благодаря. Достатъчно. Канехте се да кажете, че сте се любили с тази жена.
Харлан се разгневи. Финдж бе казал буквалната истина, но тонът му беше такъв, че тя прозвуча пошло, грубо и нещо по-лошо — банално. А това, което се случи между двамата, бе всичко друго, но не и банално.
Харлан имаше свое обяснение за отношението на Финдж, за настойчивия му кръстосан разпит и внезапното прекъсване на устния отчет в кулминационната точка на събитията. Финдж ревнуваше! Харлан би могъл да се закълне, че поне това бе очевидно. Той беше успял да му отнеме момичето, към което Финдж бе имал аспирации.
Сега Харлан тържествуваше и откри, че вкусът на победата му беше особено сладък. За първи път в живота си той имаше цел, която бе по-голяма, отколкото студеното служене на Вечността. Финдж щеше да ревнува и в бъдеще, защото Нойс Ламбънт завинаги щеше да остане негова, на Харлан.
Доведен до състояние на такава внезапна екзалтация, той пристъпи към молбата, която първоначално смяташе да представи след изчакване на благоразумния срок от четири-пет дни.
— Смятам да поискам разрешение за сключване на съюз с жена от Времето, сър — каза той.
Тези думи като че изтръгнаха Финдж от унеса му:
— С Нойс Ламбънт, вероятно.
— Да, Компютър. Тъй като вие оглавявате Сектора, молбата ми и без това трябва да мине през вас.
Всъщност Харлан искаше молбата му да мине през Финдж. Да го накара да страда. Ако сам той желаеше девойката, трябваше да го признае открито и тогава Харлан можеше да настоява да се даде на Нойс право на избор. А това щеше да бъде и окончателният му триумф.
Разбира се, по принцип един Техник не можеше да се надява на успех в подобно начинание пряко волята на Компютъра, но Харлан бе сигурен, че може да разчита на подкрепата на Туисъл, а Финдж не би и помислил да се противопостави на неговата воля.
Но Компютърът изглеждаше спокоен.
— Струва ми се — каза той, — че вече и без това сте установили незаконна връзка с момичето.
Харлан се изчерви и започна неубедително да се оправдава.
— В пространствено-хронологичната инструкция се наблягаше, че трябва да останем сами известно време. Тъй като нищо от това, което се случи, не бе изрично забранено, не чувствувам никаква вина.
Харлан лъжеше и изражението на Финдж недвусмислено показваше, че той знае това и се забавлява със ситуацията.
— Скоро ще се извърши Промяна на Реалността — каза той.
— В такъв случай молбата ми за съюз с мис Ламбънт се отнася за новата Реалност — спонтанно реагира Харлан.