Харлан никога не грешеше.
— Препоръчаната от вашия Сектор М.Н.П. — забеляза Харлан (говореше хладно, монотонно, като произнасяше ясно сричките на Единния Междувременен език) — обхваща индуциране на авария в пространството и мигновената и твърде ужасна смърт на една дузина или дори повече хора.
— Неизбежност — вдигна рамене Вой.
— Аз пък от своя страна — продължи Харлан, — предлагам М.Н.П. да се сведе само до преместването на една кутия от една полица на друга. — Дългият му пръст посочи: — Тук.
Белият, добре поддържан показалец направи съвсем слаб отличителен знак върху една серия от перфорации.
Вой мълчаливо размисляше върху въпросите с болезнено напрежение.
— Това не променя ли нещата относно разклонението, което вие не взимате предвид? — запита Харлан. — Не се ли използва предимството на по-малко вероятното разклонение, за да се промени почти в сигурност и в такъв случай не води ли това до…
— … почти до М.О.Р. — пошепна Вой.
— Именно до Максимално Очакваната Реакция — заключи Харлан.
Вой вдигна очи; тъмното му лице изразяваше ту обезсърчение, ту гняв. Харлан мимоходом забеляза, че имаше известно разстояние между големите горни резци на Социолога, което му придаваше заешки вид, съвсем несъответствуващ на сдържаната сила в думите му.
— Сигурно от Съвета на Времето ще ми пишат за грешката — каза Вой унило.
— Едва ли. Доколкото знам, Съветът на Времето не знае за нея. Във всеки случай вашият проект за Промяна на Реалността ми бе предаден без коментар. — Той не уточни значението на думата „предаден“ и Вой не го попита.
— В такъв случай, грешката сте открили лично вие?
— Да.
— И не я докладвахте в Съвета на Времето?
— Не, не го направих.
Най-напред лицето му се отпусна с облекчение, а след това замръзна в ледено изражение.
— Защо?
— Много малко хора биха могли да избегнат тази грешка. Реших, че мога да я поправя, преди да стане късно. Направих го. Защо да усложняваме излишно нещата?
— Е, благодаря ви, Техник Харлан. Вие сте постъпили като приятел. Грешката на Сектора ни, която, както сам казвате, е била практически неизбежна, сигурно би изглеждала непростима в протокола на Съвета.
След кратка пауза продължи:
— Всъщност кардиналните промени, които трябва да се извършват с всички хора чрез настоящата Промяна на Реалността, са от такова голямо значение, че нелепата смърт на няколко души като встъпление към това огромно преобразование е почти нищо.
„Не изглежда истински благодарен — хладнокръвно прецени Харлан. — Вероятно се чувствува обиден. Ако се позамисли малко, ще възнегодува още повече, защото ще осъзнае, че от понижение го спасява не друг, а някакъв си Техник. Ако бях Социолог, той щеше да се ръкува с мен, но с един Техник — едва ли. Той дори не би докоснал Техника, макар че сам, без всякакви скрупули, бе обрекъл една дузина хора на смърт чрез задушаване.“
И понеже всяко изчакване би дало възможност да се разрази негодуванието на Социолога, а това би било фатално, без да чака повече, Харлан каза:
— Надявам се, че в знак на благодарност Секторът ви ще ми направи една дребна услуга.
— Услуга?
— Нещо свързано с Прогнозирането на Съдбата. Имам необходимите данни в мен. Имам също и данните за една предложена Промяна на Реалността в 482-ия Век. Искам да знам как ще се отрази Промяната върху вероятния модел на една определена личност.
— Не съм съвсем сигурен — отвърна бавно Социологът, — че ви разбирам. Без съмнение във вашия Сектор вие също имате подходяща за целта апаратура.
— Да. И все пак това е лично изследване, което не бих желал да се появи в протоколите точно в този момент. Бих срещнал известни затруднения да го направя в собствения си Сектор без… — с жест той направи едно неопределено заключение на недовършеното изречение.
— Значи, не искате да мине през официалните канали? — запита Вой.
— Искам го поверително. Нужен ми е поверителен отговор.
— Хм, хм, това е съвсем нередно. Не мога да се съглася.
— Не е по-нередно от това, че не докладвах грешката ви в Съвета на Времето — намръщено каза Харлан. — За това не се възпротивихте. Ако ще бъдем стриктно редовни в един случай, трябва да бъдем също така стриктни и редовни и в другия. Разбирате ме, надявам се?
Погледът на Вой бе красноречиво доказателство, че разбира. Той протегна ръка:
— Документите, ако обичате.
Харлан си поотдъхна. Главното препятствие бе преодоляно. Той с нетърпение наблюдаваше Социолога, когато се надвеси над перфолентите, които бе донесъл.