— Защо ми се отдаде? — запита той внезапно.
Тя отметна дългите си коси назад, пребледня и го погледна съвсем сериозно.
— Щом това е от такова значение за теб, добре; една от причините бе разпространеното у нас схващане, че по този начин обикновените момичета от Времето могат да станат Вечни. Не ми се ще да умирам.
— Но не каза ли преди малко, че не вярваш в безсмъртието на Вечните?
— Не вярвам, но на никое момиче не коства нищо да опита. Особено щом…
Той бе вперил строго очи в нея и от висотата на нравствеността в родното си място търсеше убежище от болката и разочарованието в ледения неодобрителен поглед, който бе спрял върху Нойс.
— Слушам те?…
— Особено щом самата аз и без това го желаех.
— Желаеше да ми се отдадеш?
— Да.
— Но защо точно на мен?
— Защото ми се хареса. Защото ми се стори такъв смешен.
— Смешен!
— Добре, странен, ако това ти се нрави повече. Ти винаги с всички сили се стараеше да не ме погледнеш и все пак в края на краищата винаги ме поглеждаше. Опитваше се да ме мразиш, а аз чувствувах, че ме желаеш. Мисля, че ми беше малко жал за тебе.
— За какво ти беше жал?
Харлан почувствува бузите си да горят.
— За това, че ти превръщаше увлечението си по мен едва ли не в трагедия. А всичко е толкова просто. Трябва само да попиташ момичето. Толкова е лесно да бъдеш приветлив, да се сприятелиш. Защо е нужно тук страдание?
Харлан кимна. Нямаше какво да се чуди, такъв бе моралът на 482-ия Век.
— Само да попиташ момичето — промърмори той. — Толкова просто. Нищо друго не е нужно.
— Разбира се, трябва и да се харесаш на момичето. Това е нещо съвсем лесно, освен ако сърцето й не е свободно. И защо не? Толкова е просто.
Сега бе ред на Харлан да сведе поглед. Разбира се, всичко беше просто. И в него нямаше нищо пошло. Поне в 482-ия. А кой Вечен би могъл да знае това по-добре от него самия? Той би бил глупак, кръгъл и неописуем глупак, да започне да я разпитва за предишните й увлечения. Би било равносилно да запита някое момиче от родното си Столетие дали някога се бе хранило в присъствието на мъж и как бе дръзнало да го направи.
Вместо това той каза смирено:
— А какво мислиш за мен сега?
— Че си много мил — отговори тя нежно — и че ако някога би могъл да се отпуснеш… Няма ли да се усмихнеш, а?
— Просто няма причина, Нойс.
— Моля те. Искам да видя дали бузите ти могат да се прегъват.
Тя постави палците си в ъглите на устните му и леко ги натисна назад. Той конвулсивно отдръпна глава в почуда и не можа да се въздържи да не се усмихне.
— Видя ли! Бузите ти дори не изпукаха. Та ти си почти красив. Ако упорито репетираш пред огледалото усмивката и блясъка в очите си — мога да се басирам, че ти би станал съвсем красив.
Но усмивката, и без това едва забележима, внезапно изчезна.
— Грози ни някаква беда, нали? — запита Нойс.
— Да, Нойс. Голяма беда.
— Заради това, което се случи между нас двамата? Онази вечер?
— Не съвсем.
— Но нали знаеш, че аз съм виновна за всичко. Ако искаш, ще им го кажа и на тях.
— Никога — отвърна енергично Харлан. — Да не си посмяла да поемеш вината върху себе си. Ти си съвсем невинна. Но не в това е работата.
Нойс неспокойно погледна циферблата.
— Къде сме? Дори не мога да видя числата.
— Кога сме? — машинално я поправи Харлан.
Той намали скоростта дотолкова, че да стане възможно отчитането броя на Столетията.
Красивите й очи се разшириха и клепките й изпъкнаха на фона на бледостта й.
— Нима това е възможно?
Харлан равнодушно погледна индикатора. Той показваше 72000.
— Не се съмнявам.
— Но докъде ще отидем?
— Докога ще отидем — отново я поправи той мрачно. — Далече, далече в бъдещето. Там, където никога няма да те намерят.
И те мълчаливо загледаха как цифрите нарастваха. В тишината Харлан мислено отново и отново си повтаряше, че Финдж преднамерено бе оклеветил момичето. Тя откровено бе признала, че в обвинението на Харлан имаше доза истина, но също така искрено му беше казала, че той съвсем не й е бил безразличен.
Харлан вдигна поглед, когато усети, че Нойс се размърда. Тя се беше приближила до него и с решително движение спря капсулата с възможно най-рязкото темпорално намаление на скоростта.
Харлан с мъка преглътна и притвори очи, докато му мине световъртежът.