— Знаете ли каква е привилегията на Техника, Финдж? — продължи Харлан. — Вие никога не сте бил такъв и затова не бихте могли да знаете. Но аз ще ви обясня: това означава, че никой не те забелязва къде отиваш и какво правиш. Когато срещнат Техник, всички отвръщат поглед от него и така усърдно се стремят да не го забележат, че в края на краищата наистина успяват. Така например, Финдж, аз мога да отида в библиотеката на Сектора и да взема оттам каквото ми се иска, докато библиотекарят с особено усърдие се рови в своите книжа и просто „не забелязва“ нищо около себе си. Мога спокойно да се разхождам из многолюдните коридори на 482-ия и всички минувачи ще се отдръпват от пътя ми, а миг след това с чиста съвест ще могат да се закълнат, че не са видели никого. Навикът да не се забелязват Техниците е станал втора природа на Вечните. Така че, както виждате, мога да правя каквото искам и да ходя, където пожелая. Мога да вляза в частното жилище на Асистент Компютъра, оглавяващ някой Сектор, и с оръжие, опряно в гърдите му, да го принудя да признае цялата истина — никой няма да ме спре.
Едва сега Финдж проговори:
— Какво държите там?
— Оръжие — отвърна Харлан и извади ръката си изпод ризата. — Познавате ли го?
Дулото му леко блестеше и завършваше с гладка металическа изпъкналост.
— Ако само ме убиете… — започна Финдж.
— Не се бойте. Няма да ви убия — отвърна Харлан. — При една неотдавнашна наша среща вие имахте пистолет. Това тук не е пистолет. Този предмет е изобретение на една от миналите Реалности на 575-ия. Може би не сте чували за него. Зачеркнаха го от Реалността. Ужасно отвратителна работа. Той може да убива хора, но при малка мощност въздействува върху болковите центрове на нервната система и предизвиква паралич. Нарича се или по-точно наричаше се невронен бич. Та тази вещ, която държа в момента, има именно такива свойства и е в пълна изправност. Повярвайте, зареден е. Сам го опитах върху пръста си — той вдигна лявата си ръка и показа вдървеното си кутре.
— Беше много неприятно.
Финдж неспокойно се размърда.
— Съхрани ме, Време, за какво всъщност става дума?
— Само за тази дреболия, че между Каналите на Времето в 100000-ия Век е поставена бариера. Искам да я вдигнете.
— Бариера на Времето?
— Излишно е да се преструвате на удивен. Вчера говорихте с Туисъл. Днес вече е поставена бариерата. Искам да знам какво точно е било и какво ще бъде направено. Да ме порази Времето, Компютър, ако не ми кажете истината, ще приведа в действие този „бич“. Опитайте, ако не вярвате.
— Тогава слушайте… — каза Финдж с леко заекване и едва сега в гласа му прозвучаха нотки на уплаха, а също и на някаква безсилна ярост. — Щом искате да знаете истината — ще я имате. Известно ни е всичко за вас и за Нойс.
Очите на Харлан нервно затрепераха.
— Нима смятахте, че действията ви ще останат незабелязани? — заговори Финдж, без да сваля поглед от неврозния бич, и челото му заблестя от пот. — О, Време, как можахте да предположите, че ще ви изпусна от погледа си след всичко, което извършихте, докато изпълнявахте служебния си дълг на Наблюдател в 482-ия и особено след бурната ви реакция при завръщането си оттам? Та аз не бих бил достоен за поста, който заемам, ако бях направил този голям пропуск. Ние знаем, че сте взели Нойс във Вечността. Знаехме го от самото начало. Искахте да чуете истината. Сега вече я знаете.
В онзи миг Харлан дълбоко се презираше за глупостта си.
— Знаели сте?
— Да. Знаехме, че сте я завели някъде в Скритите Столетия. Знаехме за всяко ваше идване в 482-ия и за това, че по такъв начин доставяхте необходимия лукс на разглезената аристократка; жалък глупак, който напълно бе изменил на клетвата на Вечните заради някаква си фуста.
— И защо тогава не ме спряхте? — Харлан бе решил да изпие горчивата чаша на собственото си унижение до дъно.
— Значи това ви беше малко? — рязко отвърна Финдж с въпрос и като че смелостта му нарастваше пропорционално на отчаянието, което все повече обземаше Харлан.
— Говорете.
— Добре тогава. Ще ви кажа, че още от самото начало не ви смятах достоен за званието Вечен. Може би — не лош Наблюдател, а също и Техник, който се занимава с проверки на различните движения, но не и Вечен. Когато ви изисках тук за онази последна задача, целта ми беше да докажа на Туисъл, който кой знае защо ви цени особено, че в лицето на девойката Нойс аз не изпробвах само предразсъдъците на аристократичното общество. Това бе преди всичко проверка за вас самия и вие не я издържахте, както и предполагах от самото начало. А сега скрийте това оръжие, този бич, или както там го наричате, и си обирайте крушите оттук.