— И те искат да ме видят, така ли?
Едва изрекъл въпроса, Харлан си помисли: „Разбира се, че искат да ме видят. За какво друго, ако не за мен би могло да бъде това заседание?“
Сега той разбра какво е било така забавно за Младши Компютъра предишната вечер, когато го беше срещнал пред жилището на Туисъл. Компютърът е знаел за предстоящото заседание на Комитета и му е била смешна дори мисълта, че един Техник се надява да се види с Туисъл в такъв момент. „Страшно смешно“ — горчиво помисли Харлан.
— Изпълнявам само поръчението си — каза Администраторът. — Нищо повече не знам.
Но веднага след това все така удивено запита:
— Наистина ли нищо не сте чул?
— Техниците водят затворен живот — отвърна саркастично Харлан.
Петима, без да брои Туисъл. И всички — Старши Компютри с поне трийсет и пет годишен стаж във Вечността.
Само преди шест седмици Харлан би бил зашеметен от честта да закусва на една маса с такива хора, а мисълта за комбинацията от властта и могъществото, която олицетворяваха, би сковала езика му. Те биха му изглеждали като великани, излезли от някоя приказка.
Но сега те бяха негови противници, нещо по-лошо дори — негови врагове. Той нямаше време да ги разглежда, изпълнен със страхопочитание. Трябваше срочно да обмисли как да постъпи по-нататък.
Те може би не знаеха, че той бе уведомен за Нойс. Нямаше откъде да научат, освен ако Финдж не им бе разказал за последната си среща с Харлан. През деня, на светло, в него обаче окончателно укрепна увереността, че Финдж не е човекът, който щеше да тръби на всеослушание, че е бил шантажиран и оскърбен от един Техник.
В такъв случай изглеждаше препоръчително засега поне Харлан да запази това евентуално преимущество и да ги остави те да направят първата крачка и да произнесат първата фраза, която щеше да ознаменува началото на истинските стълкновения.
Но членовете на Съвета сякаш съвсем не бързаха. Седнали пред скромната закуска, те разглеждаха Харлан спокойно, като че бе интересен експонат, изложен в някоя музейна витрина на слаби антигравитатори. С мъжествено отчаяние Харлан също започна да разглежда сътрапезниците си един по един.
Той познаваше всички присъствуващи и по име, и по обемните им изображения, които винаги намираха място в ежебиомесечните ориентационни стереофилми.
Тези филми даваха информация за постиженията в различните Сектори на Вечността и Вечните от всякакъв ранг, от Наблюдател нагоре, бяха задължени да присъствуват на прожекциите.
Разбира се, вниманието му привлече първо Август Сенър — съвършено плешив човек, лишен дори от вежди и клепки. Преди всичко защото отблизо на фона на лисите му вежди и чело странното изражение на тъмните му втренчени очи изглеждаше още по-странно, отколкото на стереоекрана. Освен това Харлан беше слушал много за големите разногласия между Сенър и Туисъл. И накрая защото Сенър не се задоволяваше само да разглежда Харлан. Той просто го засипваше с въпроси, които задаваше с пронизителен глас.
В по-голямата си част тези въпроси бяха реторически, като например: „Кажете, млади човече, как се зароди интересът ви към праисторията?“ или „Какво ви даде това ваше увлечение?“
Най-после той като че се настани по-удобно в креслото. Избута небрежно чинията си до казана за употребяваните съдове и леко преплете пълните си пръсти пред себе си върху масата. (Харлан забеляза, че и ръцете му не бяха окосмени.)
— Отдавна ме интересува един въпрос — каза Сенър. — Може би вие ще ми помогнете.
„Това е, започна“ — помисли си Харлан.
— Стига да мога, сър — каза той гласно.
— Някои от нас, Вечните… не бих казал всички или дори болшинството — тук той хвърли един поглед към умореното лице на Туисъл, а останалите членове на Съвета се приближиха към него и се приготвиха да слушат внимателно, — но все пак някои от нас се интересуват от философските въпроси на Времето. Може би се досещате какво имам предвид.
— Предполагам, че става дума за парадоксите на пътешествията във Времето, сър.
— Да, щом ви се нрави повече тази мелодраматична фраза. Но, разбира се, това съвсем не е всичко. Интересуват ни въпросите за истинската същност на Реалността, защо при Промените остава в сила законът за съхранение на количеството енергия и т.н. За нас, Вечните, пътешествията във Времето са нещо обикновено и ние знаем всички подробности, свързани с тях. Това естествено дава отражение върху възгледите ни за Времето изобщо. Но вашите същества от предисторическата ера са нямали понятие от подобни пътешествия във Времето. Какви са били техните схващания по въпроса?