— За разтоварване ти се дават петнайсет минути — каза Туисъл. — След това капсулата автоматически ще се върне в изходната точка заедно с всички инструменти и прибори, непознати в 24-ия Век. На тръгване ще получиш точен списък на тези вещи. След като капсулата отлети, ти ще бъдеш предоставен сам на себе си.
— А необходимо ли е тя да отлети толкова спешно? — запита Купър.
— Бързото завръщане увеличава шансовете за успех.
("Капсулата трябва да се върне след петнайсет минути — мислеше си Харлан, — защото миналия път тя се е върнала след петнайсет минути. Отново и пак кръгът…
— Не искахме да рискуваме, като фалшифицираме средствата за размяна, които се използват в 24-ия Век — продължи Туисъл вече с известна припряност. — Затова ще ти дадем злато, парчета самородно злато. А когато разучиш подробната инструкция, ще знаеш как трябва да обясняваш факта, че са попаднали в теб. Ще бъдеш облечен като туземците или най-малкото — дрехите ти ще могат да минат за местни.
— Чудесно — каза Купър.
— А сега запомни. Не прибързвай. Изчакай цели седмици, ако е необходимо. Приспособявай се духовно към епохата. Указанията на Техник Харлан са добра основа, но съвсем не са достатъчни. Ще имаш безжичен приемник, изготвен върху принципите на 24-ия, който ще те държи в течение на всички текущи събития, и нещо, което е още по-важно — ще ти даде възможност да усвоиш правилното произношение и интонация на местния език. Изпълнявай всичко съвсем съвестно. Уверен съм, че Техник Харлан перфектно владее английски език, но нищо не е в състояние да замени изучаването на туземното произношение непосредствено на мястото.
— А какво ще стане, ако не попадна там, където е необходимо? — запита Купър. — Искам да кажа, ако не се озова в 23,17-ия?
— Разбира се, ще трябва да провериш това съвсем старателно. Но всичко ще бъде в ред. Всичко ще свърши добре.
(„Всичко ще свърши добре — мислеше Харлан, — защото веднъж е свършило добре. Кръгът се затваря…“)
По лицето на Купър вероятно бе останала сянка на съмнение, защото Туисъл добави:
— Точността на настройката е разработена с най-голямо внимание. Имах намерение да ти обясня принципа, залегнал в основата й — сега е моментът да го направя. Тъкмо това ще помогне и на Харлан да разбере по-добре системата на управление.
(Изведнъж Харлан се обърна с гръб към прозорците и съсредоточи погледа си към контролния пулт. Едно ъгълче от завесата на отчаянието се повдигна. А какво би станало, ако…)
Туисъл продължаваше да наставлява Купър с умишлено педантичен тон на учител и с една част от съзнанието си Харлан все още се вслушваше в думите му.
— Очевидно е — казваше Туисъл, — че един сериозен проблем за нас бе да определим колко далече в Първобитното общество може да изпратим материално тяло, като му дадем определен енергетичен тласък. Най-лесно би било да се прати в миналото капсулата с човек в нея, като за измерването на потребеното количество енергия се използват щателно градуирани енергетични нива. Този човек би могъл винаги да определи в кое Столетие е попаднал, и то с точност до стотните, с помощта на астрономически наблюдения или като си набавя необходимата информация от радиопредаванията. И в двата случая обаче е необходим доста продължителен период от време. Този метод би бил бавен, а и опасен, тъй като би съществувала реална възможност местните жители да разкрият човека, а това вероятно би довело нашия проект до катастрофални последствия.
Затова и постъпихме по следния начин:
Вместо човек в миналото изпратихме определена маса радиоактивен изотоп — ниобий-94, който, като изпуска бета-частици, се превръща в молибден-94. Процесът на полуразпадане на ниобия е почти винаги 500 Столетия.