— Заклевам те във Вечността, помисли добре! — възбудено настояваше Туисъл. — Съсредоточи цялото си внимание върху този ежеседмичник. Представи си, че ти сам си Купър, с неговото образование и възпитание, и се намираш в 20-ия. Ти си този, който си обучавал момчето, Харлан. Ти си формирал мисловната му нагласа. И така, какво ще предприеме той? Как ще постъпи, за да застави списанието да помести съобщението му, без да промени и една дума в него?
Харлан широко разтвори очи.
— Реклама!
— Какво? Какво?
— Реклама. Платено обявление, което се помества в същия вид, в който е било предадено. Ние с Купър няколко пъти обсъждахме въпросите, свързани с рекламата.
— Ах, да, да. Нещо подобно имаше и в 186-ия — каза Туисъл.
— Не е същото. През 20-ия Век е разцветът на рекламата. Нивото на културата…
— Да се върнем към конкретното рекламно обявление — припряно го прекъсна Туисъл. — Какво може да бъде то?
— И аз бих желал да знам това.
Туисъл се загледа в горящия край на цигарата си, като че очакваше някакво вдъхновение от нея.
— Той не може да действува открито. Не може да напише: „Купър от 78-ия Век е захвърлен в 20-ия и вика Вечността…“
— А защо си така уверен в това?
— Съвършено невъзможно е. Подобно съобщение, публикувано в 20-ия Век, още по-сигурно би разкъсало Малансоновия кръг, отколкото някое погрешно действие от наша страна. Но ние сме още тук — следователно през целия си живот в текущата Реалност на 20-ия Купър не е допуснал нито една подобна грешка.
— А освен това — продължи Харлан, като се отказа от цялата тази кръгова казуистика, която като че ли съвсем не смущаваше Туисъл — никоя редакция не би се съгласила да помести обявление, което би й се видяло безумно или безсмислено. Те биха заподозрени мошеничество или друго незаконно деяние и няма да искат да се обвързват. Така че Купър не би могъл да напише обявлението си на Единен Междувременен Език.
— Да, трябва да е нещо много хитро и прикрито — каза Туисъл. — Ще му се наложи да използва някакъв вид алегория. Обявлението му ще трябва да изглежда напълно обичайно за всички хора от праисторическото общество. Напълно нормално! И в същото време то трябва да съдържа нещо очевидно за нас, които определено знаем какво търсим. Нещо съвсем очевидно; някакъв детайл, който от пръв поглед се хвърля в очи, защото обявлението ще се издирва всред безброй подобни реклами. Колко голямо смяташ, че може да бъде то, Харлан? Скъпи ли са тези обявления?
— Мисля, че са доста скъпи.
— И Купър сигурно ще трябва да спестява дълго, за да събере необходимата сума. Пък и без това съобщението трябва да е малко, за да не привлече излишни подозрения. Помисли, Харлан. Какъв размер може да има то?
— Половин колонка — показа с ръце Харлан.
— Колонка?
— Вижте, тези списания са се печатали на хартия. Текстът се е разполагал в колонки.
— Да, да. В съзнанието ми литературата винаги някак се асоциира само с филмите… Ето, вече получихме още едно първо приближение от друг характер. Трябва да търсим рекламно обявление от половин колонка, което още на пръв поглед ще ни докаже, че го е поместил човек от друго Столетие (по-късно във Времето, естествено) и което при все това е толкова обичайно за хората от 20-ия Век, че никой не би могъл да забележи нещо странно или подозрително в него.
— А ако не го намеря? — запита Харлан.
— Ще го намериш. Вечността съществува, нали? Докато тя съществува, ние сме на верен път. Апропо, можеш ли да си спомниш при заниманията си с Купър да си попадал на някое подобно рекламно обявление? Не ти ли е направило впечатление, дори и само за секунда, нещо особено, необикновено, някакво неуловимо вътрешно несъответствие?
— Не.
— Не е нужно да отговаряш веднага. Поразмисли пет минути.
— Няма смисъл. Когато разглеждахме тези списания с Купър, той още не се намираше в 20-ия Век.
— Ех, моето момче, за какво ти е тази глава? Опомни се, моля те. Като си изпратил Купър в 20-ия, ти си извършил изменение. Това още не е Промяна; не е и необратимо изменение. Но съществуват промени с малко „п“, или микропромени, както ги наричат Компютрите. В момента, в който Купър е бил изпратен в 20-ия, съобщението се е появило в съответния брой на списанието. Твоята собствена Реалност е претърпяла микропромяна в такъв смисъл, че сега съществува много по-голяма вероятност да спреш погледа си върху страницата с рекламно обявление, отколкото е съществувала в предидущата Реалност. Разбираш ли?