— Зная, зная! — извиках аз, като се спуснах да взема вестника. — Ето го! Кадоган Уест — това е същият млад човек, когото са намерили мъртъв до насипа на метрото във вторник заранта.
Холмс стана от мястото си.
— Това е нещо сериозно, Уотсън. Смърт, която е заставила моя брат да измени на навиците си, не може да бъде обикновена. Какво би могъл да има той във връзка с нея? Случаят, доколкото си спомням, беше доста прост. Младият човек, очевидно паднал от вагона, е умрял. Не е бил ограбен и не е имало налице никакви причини, за да се подозира насилие. Така ли е?
— Следствието предполага, че са известни нови факти — казах аз. — Човек, замисляйки се, би казал: нови любопитни факти.
— Ако се съди по впечатлението, което е произведено върху съзнанието на моя брат, случаят сигурно е необикновен.
Холмс се протегна върху канапето.
— Ако обичате, Уотсън, съобщете ми фактите.
— Името на младия човек е Артър Кадоган Уест. Двадесет и седем годишен, среден ръст, от благороден произход, служител в Уулуичкия арсенал.
— Чиновник. Ето ви и връзката с Майкрофт.
— Той е тръгнал от Уулуич в понеделник вечерта. Последна за този ден го е видяла годеницата му госпожица Вайълет Уестбъри, с която той се е разделил съвсем внезапно вечерта, в мъглата, в седем и половина часа. Недоразумение между тях не е имало и тя не може да даде никакво правдиво обяснение за внезапното му изчезване. Всичко, което знае тя, е това, че тялото му е намерено от железничаря Мейсън върху насипа на метрото, близо до станцията Олдгейт.
— Кога?
— Във вторник, в шест часа заранта. Тялото е открито вляво от насипа, до самата гара, на това място, където влакът излиза от тунела. Главата била разбита — рана, която би могла да бъде получена при падането. Ако тялото е било пренесено от другаде, трябвало е да се пресече бариерата, при която неотлъчно стои железопътен пазач. Този факт е несъмнен.
— Отлично. Работата е напълно ясна. Този човек, жив или мъртъв, е бил хвърлен или е паднал от влака. Продължавайте.
— Влаковете, пътуващи по тази линия, минават от запад към изток. Тук се среща метрото с крайградските влакове, идващи от Уилсдънската линия. Че е пътувал в тази посока е ясно, но къде именно се е качил, това не може да се установи.
— Неговият билет би могъл да даде пълен отговор на въпроса.
— У него не са намерили билет.
— Боже мой, Уотсън, това наистина е странно. Опитът ми подсказва, че не можеш да се качиш на Метрополитен, без да притежаваш билет. Сигурно младият човек си е купил билет. Мисля, че той е бил взет от него, за да не може да се установи от коя станция се е качил на метрото. Това е възможно. Възможно е и да го е изгубил. Във всеки случай, интересен факт. Предполагам, че няма признаци за грабеж?
— По всичко личи, че няма такива признаци. Ето списъкът на намерените в него вещи. В портфейла му е имало два фунта и петнадесет шилинга. Имало е и чекова книжка от Уулуичкия клон на Кейптъл & Каунтис Бенк. Именно благодарение на чековата книжка е било установено името на Кадоган Уест. Намерили са два билета за същата вечер за театъра в Уулуич. И една малка връзка технически книжа.
Холмс радостно възкликна.
— Най-после, Уотсън! Британското правителство, Уулуичкият арсенал, връзка технически книжа, моят брат Майкрофт — и веригата се затваря! Но ето го и него, ако не се лъжа.
След минута в стаята се появи високата едра фигура на Майкрофт Холмс. Независимо от доброто телосложение, тялото му носеше белезите на въплътена инертност. Но главата! Челото беше могъщо, очите — стоманеносиви и живи, устните — рязко очертани. Още от пръв поглед човек забравяше тялото и виждаше притежателя на могъщ ум.
След него влезе нашият стар приятел инспектор Лестрейд от Скотланд Ярд. Техните сериозни лица не предвещаваха нищо хубаво. Мълчаливо си стиснахме ръцете, след което. Майкрофт си свали палтото и седна на едно кресло.
— Във висша степен неприятен случай, Шерлок — каза Майкрофт. — Никак не обичам да изменям привичките си, но нещата никак не са розови. При сегашното положение на работите в Сиам моето отсъствие от службата може да повлече ужасни неприятности. Но този случай е истинска криза. Никога не съм виждал още министър-председателя, така изплашен. Да не говорим за адмиралтейството — то жужи като разбунен кошер. Знаете ли подробностите?