— От вестниците. Какви са тези технически книжа?
— О, в това е цялата работа! За щастие те не са попаднали в печата. Какво ли щеше да стане, ако вестниците разберяха какви книжа са това! А всъщност това се чертежите на подводната лодка „Брюс — Партингтън“!
Майкрофт говореше с тържественост, която подчертаваше важността на случая.
— Вие сигурно сте слушали за тази лодка? Аз мислех, че за нея знаят всички.
— Чувал съм само името — отговори Холмс.
— Нейното значение е огромно. Това е една от най-важните държавни тайни. Всяка морска битка би могла да бъде спечелена, ако в нея участвуват Брюс-Партингтъновите подводни лодки! Преди две години за нейното патентоване беше заплатена огромна сума. За опазване на тайната бяха взети строги мерки. Тези чертежи, съдържащи около тридесет патента, всеки от които със самостоятелна стойност, се пазеха в особено помещение в арсенала в Уулуич. Нито за минута никой не би могъл да ги изнесе оттам. Даже главният инспектор по корабостроенето да искаше да ги види, и той трябваше да дойде в Уулуич. Й изведнъж ние ги намираме в джоба на убития младши чертожник в центъра на Лондон! От служебна гледна точка — катастрофа!
— Но все пак чертежите са намерени.
— Не, Шерлок, не! Там е работата, че от изчезналите десет чертежа са намерени само седем. Три от най-важните чертежи, липсват. Вие трябва да ги откриете, Шерлок, вие! Забравете вашите дребни полицейски задачи. Сега ви предстои да решите случай, засягащ жизнените интереси на нацията. Защо Кадоган Уест е взел тези книжа, къде са останалите три, как е бил убит чертожникът, как е попаднало тялото му там, по какъв начин може да се поправи причинената огромна неприятност.
Дайте отговор на тези въпроси и вие ще направите огромна услуга на отечеството.
— Защо не я направите вие, Майкрофт? Вие притежавате същите ясновидски способности, както и аз.
— Това е вярно, Шерлок, Но тук стои друг един важен въпрос. Аз нямам налице никакви подробности, никакви факти. Дайте ми ги и аз, без да ставам от креслото, ще бъда наясно с цялото престъпление. Но как си мислите вие, нима аз съм в състояние да тичам насам и натам, да разпитвам железничарите, да залягам по земята с лупа, за да търся следи. Не, това не е моя професия! Ето защо мисля, че вие сте единственият човек, способен да разкрие тайната. Ако желаете в най-скоро време да видите името си в списъка на представените за орден, започвайте, Шерлок!
Моят другар се усмихна и поклати глава.
— Аз играя тази игра заради играта — каза той, — Случаят е заплетен и аз ще се заема с него именно заради това. Нямате ли още някои подробности извън общоизвестните?
— Аз набелязах на този лист някои от по-важните факти, както и някои адреси, които сигурно ще ви бъдат необходими. Лицето, което във висша степен е отговорно за опазването на тези документи, е господин Джеймс Уолтърс. Изброяването на неговите титли и ордени сигурно би представлявало две колони в неговия служебен списък. Целият му живот е преминал в тази дейност, приет е в най-добрите къщи на Лондон, а патриотизмът му се намира извън всяко подозрение. Той е едно от двете лица, които имат ключ от сейфа, където се пазят чертежите. Мога да добавя, че документите със сигурност са се намирали през целия работен ден в понеделник в кантората. Господин Джеймс е заминал за Лондон в три часа следобед и е взел ключа със себе си. Цялата въпросна вечер той е бил в дома на адмирал Синклър на Бъркли скуеър.
— Този факт проверен ли е?
— Да, неговият брат полковник Валентин Уолтърс удостовери точно часа на излизането му от Уулуич, а адмирал Синклър — часа на пристигането му в Лондон. Поради това мисля, че господин Джеймс не трябва да бъде действуващо лице в тази драма.
— А кой притежава втория ключ?
— Старшият чертожник, господин Сидни Джонсън, Той е четиридесетгодишен, женен, има пет деца. Меланхоличен, мълчалив, ползува се с отлично име. Сред приятелите си не е популярен, но работи извънредно много. Ние го разпитахме. Според уверенията на жена му цялата вечер в понеделник след работа той е прекарал вкъщи, а ключът му не е напуснал мястото си — на верижката на часовника.
— Сега ми разкажете нещо за младшия чертожник Кадоган Уест.
— Той работи в кантората вече десет години. Горещ, несдържан, но честен и искрен човек. Работи много. Нямаме нищо против него. В кантората е подчинен на Джонсън. Нормално е, че поради естеството на работата си той е трябвало да бъде в постоянен досег с чертежите. Никой друг не е имал достъп до тях.