Алекс поклати, кехлибарената течност в чашата са.
— Той не обича да губи.
Нямаше нужда да добавя, че Фелисиана, плантацията на Фортие, бе в много по-добро финансово, състояние от Бел Шен. Депресията от 1837 година и неумелото управление на брат му я бяха докарали дотам.
— Как мислиш, защо се отказа?
— Вероятно просто защото не си струва да се дават толкова пари за една крадла, независимо колко е млада и хубава. А за Валкур парите са, всичко. Нито едно девойче не заслужава подобна инвестиция, особено ако не може да се разчита на него.
Тази констатация, която бе напълно правилна, само отново възпламени яда на Алекс.
— А сега, ако нямаш, нищо против, предпочитам да поговорим за нещо друго. След по-малко от час ще трябва да платя за глупостта си. Не бих казал, че се радвам на предстоящата вечеря.
Ники седеше самотна и изоставена на влажния сламеник в тъмната килия, присвила нозе под брадичката и сключила ръце около, тях. Очакваше да я отведат.
Трепереше, макар да не бе студено и се молеше, дано зърне още веднъж Лорна. Тъкмо когато отвеждаха Ники, издърпаха приятелката й в другия край на подиума и тя нямаше възможност да размени и дума с нея. Шотландката не успя дори да я предупреди, че попада у зъл човек.
Ники бе сигурна, че тъмнокосият мъж с черните очи и испански черти ще я спечели, макар че по знак, даден й от Лорна, се помоли да я отмине този жребий. От погледа му я полазиха тръпки, но той изглеждаше тъй самоуверен и решителен, че тя се поддаде на желанието да му покаже презрението си. Тогава от изневиделица се появи онзи друг мъж — и или я спаси от една тежка участ, която дори не искаше да си представи, или я обрече на още по-неописуеми страдания.
Опита се да огледа лицето му, засенчено от модната сива шапка с тясна периферия, но всичко стана толкова бързо, че той изчезна без тя да придобие представа за него. Забеляза само, че значително се извисяваше над околните мъже и имаше широки, рамене.
Беше едър — а това означаваше и силен. Ники потръпна. Достатъчно силен, за да я удържи, колкото и да му се съпротивлява. Достатъчно силен, за да извърши с нея онова ужасно нещо, което надзирателите правеха с Лорна и другите арестантки.
Ники притвори очи и се опита да обуздае страха си. Винаги досега е била тъй безстрашна, тъй самоуверена. Но точно в най-неподходящия момент се сети как я биеше Арман Лорен. Доста време мина, докато най-сетне се научи да понася безмълвно всичко и да преглъща хапливите си отговори. И за награда я хвърлиха в затвора за престъпление, което не бе извършила.
Никол чу тежките стъпки на надзирателите да приближават до килията й, чу и гръмкия им смях. Където и да я отведат, няма да е по-зле, отколкото тук, успокои се тя. Но когато отвориха вратата и я изведоха, вече не беше толкова сигурна.
Трета глава
Кършейки ръце, Никол стоеше до блестящото черно ландо, оставено на Роял стрийт пред една табелка, на която пишеше: Томас Б. Деминг, адвокат.
От едната й страна стоеше посивял стражар, а от другата — също тъй посивял негър, облечен в елегантна червено-златиста ливрея.
Стражарят извади от джоба си часовник и вдигна капачето.
— Подранили сме с няколко минути.
— Ще дойде — каза старият негър. — Ще пристигне навреме.
Така и стана.
Никол тъкмо погледна към ъгъла на улицата, когато високият, широкоплещест мъж зави и се отправи към тях. Ники премигна веднъж, после втори път и политна към каретата, за да се хване за нея. Не може да бъде!
Но беше истина. Да, това бе той, Александър дьо Вилие. Навсякъде би разпознала това лице. Когато през тежките времена на слугуването се свиваше на тесния одър, за да се стопли, или когато трябваше да търка грубия под или да мие планини от мръсни чинии, тя си мислеше за него и се питаше какво ли прави. Питаше се също дали ако животът й се бе стекъл иначе, той би дошъл да я навести — толкова й се искаше да е така.
Гледаше го как се приближава, взема документите й от надзирателя и й хвърля бегъл поглед. Щом очите му се спряха на нея, сърцето й се разтупка. Дали ще я познае? Мили боже, помоли се тя, моля те, нека не ме познае.
Не можеше да понесе мисълта, че му се явява в мръсни дрипи и със сплъстени коси. Ами ако тъкмо затова я е купил? Спомнил си е за нея и е дошъл за втори път да я спаси. Сърцето й заби лудо и парцалите, с които бе пристегнала гърдите си, взеха така да я стягат, че остана почти без дъх.
Мъжът връчи на надзирателя платежно нареждане, както бе обещал. Кочияшът зае мястото си на капрата. За миг Ники изтръпна от страх, когато две кафяви очи се приковаха в нея и една едра длан привдигна брадичката й. Той й хвърли преценяващ поглед, после мрачните му очи опипаха първо покритото й с кал и мръсотия лице, а сетне се плъзнаха по роклята й, чието деколте зееше празно и провиснало.