— Елате — повтори Фортие. — Нетърпеливият му глас я изтръгна от унеса й.
— Няма — прошепна тя.
— Ще дойдете — каза хладно Фортие и се приближи до нея. Грабна я, преди да успее да направи каквото и да било.
Уморен от изтощителния труд на полето, Алекс седеше пред запалената камина в кабинета си. Вдигнал бе обутите си в ботуши крака на бюрото и бавно отпиваше от брендито. Топлеше в длан чашата с кехлибарената течност, гледаше втренчено пламъците и си мислеше за Никол.
Господи, колко му липсваше. По цял ден мислеше само за нея, по цяла нощ я сънуваше. По-рано си въобразяваше, че ще я забрави, след като й се порадва в леглото или поне, че ще й отреди по-второстепенна роля в живота си.
Но стана точно обратното. Колкото и да искаше, не можеше да й се насити.
Алекс отпи сгряваща глътка бренди и усети как течността опари вътрешностите му. Отново си припомни как възбуждащо се усмихваше Ники докато се разхождаха из Френския квартал. С какъв интерес наблюдаваше хората и предметите наоколо, с каква безкрайна добронамереност се отнасяше към всеки срещнат. Обичаше звънкия й смях и разбра, че му се иска колкото може по-често да го изтръгва от нея.
Така и ще бъде — закле се той. Сигурен бе, че ще успее да я направи щастлива.
Представи си как лежи пред него гола, изгаряща от желание, видя как пълната й гръд се надига към него и усети присвиване в слабините. Простена тихо. Отдаде му се доброволно само веднъж, пред горящата камина в ловната хижа, когато вярваше, че той ще се ожени за нея. Макар да усещаше, че и сега се наслаждава, когато я люби.
Въпреки всичко той ценеше най-много онзи път, когато драговолно го дари с любовта си. И някой ден отново щеше да бъде така.
— Прощавайте, мосю Алекс — Мисис Леандър бе застанала до вратата с разтревожена физиономия. — Рьоне Бутийе иска да говори с вас.
Алекс свали от бюрото дългите си нозе.
— Бутийе ли? — Името му се стори познато.
— Годеникът на Даниел. Просто не е на себе си.
Алекс изведнъж се обезпокои.
— Кажете му да влезе.
Рьове се появи. Ленените му панталони бяха влажни от пот, в ръцете си мачкаше омазнена кафява шапка.
— Прощавайте, че ви безпокоя, мосю. Но нося много лоши новини. — Беше строен мъж, по-млад с година-две от Александър. Имаше тъмнокафява коса и очи с лешников цвят, в чиито ъгълчета вече се бяха появили първите, бръчки. — Като го видя как мачка смутено шапката си, Алекс сериозно се разтревожи.
— Хайде, казвай какво има.
Рьоне преглътна на сухо и адамовата му ябълка подскочи.
— Става дума за мадмоазел Сен Клер. Тя е в ръцете на Фортие.
— Не може да бъде. Тя не е тук.
Но още докато изричаше тези думи, отгатна по измъченото изражение на мъжа, че казва истината.
— Отвлече я във Фелисиана.
Алекс така побесня от гняв, че нищо не му беше пред очите.
— Почакайте тук. — Той излезе във фоайето и нареди на едрия черен слуга — Иди в конюшнята и нареди на Патрик да оседлае Наполеон. И му нареди да побърза. — Без да изчака отговора, той се обърна и влезе в кабинета.
— Но как? — запита Алекс, докато отваряше, най-долното чекмедже, от което измъкна един пистолет. — Как е попаднала в ръцете му?
— Моля да ми простите, мосю, аз съм виновен за всичко. — Високият мъж изглеждаше така, сякаш ще припадне всеки миг. — Моля ви, имайте милост към мен.
— Продължавай — заповяда Алекс с тон, в който прозвуча несдържан гняв.
— Мосю Фортие ми плащаше, за да му донасям какво става в Бел Шен. Каквото чуя от Даниел. И през ум не ми минаваше, че с това мога да навредя някому. А с парите смятах да купя сватбен подарък за Даниел. Де да знам, че така ще се случи.
— Значи сте ме шпионирали.
Рьоне падна на колене.
— Умолявам ви, мосю…
— Разкажи ми всичко — каза хладно Алекс.
— Мадмоазел Сен Клер си беше наумила да… Купила си бе билет за един кораб, който да я откара до Чарлстон, а оттам смяташе да продължи на север. Казах това на Фортие. Неговите хора сигурно са я причакали. Нямах представа какво крои, дори не знаех, че я е докарал при нас, но днес следобед я видях в двуколката.
Алекс прониза стройния млад мъж с толкова рязък й мрачен поглед, че той пребледня.
— Ще си поговорим като се върна — каза Алекс, взе си сакото и тръгна да излиза. — Предупреждавам ви, не се опитвайте да избягате. Ако не ви заваря тук, ще ви намеря, където и да сте и тогава наказанието ще е още по-тежко.
С тези думи той се впусна през широкото мраморно преддверие, отвори рязко тежката входна врата и изтърча при конюшните.